ФК Локомотив (Русе)

loko-history

Ръководство | Първи отбор | Резултати и програма | Класиране | Школа | История | Сезони

КРАТКА ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

loko-ruse-fklogo

Железничарският спортен клуб /ЖСК/ в Русе е основан на 4 декември 1930 г. от група работници и служители на Ж.П. тракцията /дн. Локомотивен и вагонен завод 1866/. Клубът в включен в първенството на Русенската окръжна спортна област от сезон 1931/32.

След дългогодишно съперничество с най-силните отбори на Русе преди Втората Световна война – Левски, Напредък, Раковски и Ангел Кънчев, по ред причини през 40-те години на XX век ЖСК се утвърждава като най-силния отбор в крайдунавския град. Спечелени са пет титли в първенството на Русенската окръжна спортна област – 1942, 1943, 1946, 1947 и 1948 г., четири пъти ЖСК е вицешампион на Русе – през 1936, 1937, 1941 и 1945 г. От петте участия в Държавното първенство, в годините, когато ЖСК е шампион на Русе, най-доброто класиране е четвъртфинал през 1943 г. Русенските железничари донасят в крайдунавския град и първата купа, спечелена от национален турнир по футбол. През 1936 г. ЖСК (Русе) триумфира с Железничарската купа.

ЖСК (Русе) през 1933 г.

Първата известна снимка на футболния отбор на ЖСК (Русе), датирана към 1933 г. Правена е на областното игрище "Алеите" в днешния Младежки парк. Репродукция: Нанко Нанев

В края на 1945 г., след първите сериозни промени в България и налагането на новата комунистическа власт, ЖСК е преименуван на Локомотив по съветски образец. За съжаление останалите стари русенски отбори нямат същата съдба и на практика са обезличени и разтурени в първите години след 9-и септември 1944 г. В новите условия Локомотив (Русе) успява да се съхрани като самостоятелен клуб. Наред с това железничарите отново са с водеща роля в града и продължават да доминират над останалите новосъздадени клубове. През 1946 г. е постигнато най-доброто класиране в турнира за Купата на България. Железничарите са на крачка от финала за купата, но отпадат след драматично преиграване на полуфинала в Попово и загуба с 2:3. По това време е изграден първият клубен стадион „Локомотив“.

Към началото на 1949 г. в Русе съществуват само три клуба – Локомотив, Русенец и Динамо. На 16 февруари 1949 г. те са обединени в едно общоградско дружество под името „Дунав“. Новият обединен отбор продължава през пролетния полусезон в първенството на Дунавската зонова дивизия с актива и по програмата на Локомотив, който е с най-предно място в есенното класиране спрямо Русенец и Динамо. Всички най-добри състезатели от трите клуба, включително и тези на Локомотив, започват да играят в „Дунав“.

Въпреки това железничарската традиция е съхранена, тъй като Локомотив практически остава като един от секторните (работнически) отбори към новото дружество „Дунав“.  Секторният отбор, обаче, не участва в официални състезания и турнири.

Тоталните промени и налагането на съветския модел на спортното движение у нас продължават през есента на 1949 г., когато са създадени т.нар. Доброволни спортни организации (ДСО). В Русе от съществуващото общоградско дружество Дунав се образуват пет доброволни спортни организации. Една от тях е ДСО Торпедо (Русе), в която попадат и железничарите. Клубният стадион „Локомотив“ е преименуван на „Торпедо“.

През 1950 г. отборът на Торпедо печели първенството на Северната „Б“ група и придобива правото да участва в „А“ група. В края на същата година става ясно, че ще бъде образувана още една ДСО – „Локомотив“, която ще обедини работниците от транспорта и ще се отдели от съществуващата ДСО Торпедо. Официално, от 1 януари 1951 г., създаването на ДСО Локомотив (Русе) е факт, възприет като реално възстановяване на железничарския клуб в крайдунавския град. Новият отбор е допуснат в първенството и започва от възможно най-ниското ниво – Окръжната група, докато Торпедо продължава в „А“ група. Клубният стадион отново носи името „Локомотив“.

ДСО Локомотив (Русе) - 1951 г.

Футболният отбор на ДСО Локомотив (Русе) - първенец на Русенската "А" Окръжна група през 1951 г. Снимката е правена на стария стадион "Локомотив" преди среща от първенството с Червено знаме (Разград). Сред футболистите личи Иван Дишлиев /Гущера/ - четвърти от ляво на дясно. Снимка: Държавна агенция "Архиви" - Русе

След две години в окръжната група, през 1953 г. ДСО Локомотив (Русе) влиза в „Б“ група, където остава до следващата голяма реорганизация на спортното движение в България през 1957 г. Тогава е решено доброволните спортни организации да бъдат разформировани и на тяхната основа да се изградят градски дружества за физкултура и спорт, в големите градове – по няколко на териториален принцип. В Русе са учредени три такива дружества, първото от които е ДФС Локомотив. На 4 май 1957 г. е учредителната конференция на новата структура, изградена изцяло на основата на ДСО Локомотив. Интересен момент е, че дружеството запазва ведомствения си характер, като е отговорно за развитието на спорта в средите на железничарите и моряците в крайдунавския град. Наред с това, както всяко ново ДФС, е задължено да покрива и определен район в града – това е източната част на Русе и близкото село Николово. В следващите дни на май 1957 г. в Русе за учредени още ДФС Партизанин и ДФС Дунав.

По стечение на обстоятелствата футболният отбор на ДФС Локомотив започва участието си в първенството на България от русенската „А“ Окръжна футболна група. След няколко сезона в третото ниво на футболната пирамида у нас – зоните, железничарите се завръщат в Северната „Б“ група през сезон 1965/66. Следва изпадане в зоната, последвано от бързо завръщане и стабилен период да присъствие в „Б“ група между 1967 и 1973 г. В следващите години лутането между втора и трета дивизия продължава. По този повод един известен русенски спортен деятел ще изрази съжаление години по-късно, че не се е намерила точната формула за Локомотив (Русе), който е бил твърде силен за зоната и не толкова добър в „Б“ група.

Всъщност, точната формула на русенския футбол в онези години е била следната. Водеща роля в града е била отредена на ДФС Дунав, а Локомотив е играел ролята на неофициален сателит. Това положение дори става официално на два пъти – в периода 1959-1962 г. и в периода 1972-1979 г., когато Локомотив минава „под шапката“ на ДФС Дунав, макар да запазва своята самостоятелност като отделен спортен клуб. През първия период в единното ДФС Дунав са обединени съществуващите до пролетта на 1959 г. три дружества – Дунав, Локомотив и Партизанин. През есента на 1972 г. новото обединение е с официално наименование – Транспортно ДФС „Дунав“.

Локо (Русе) през 1973 г.

Футболният отбор на Локомотив (Русе) през 1973 г., сниман на клубния стадион на железничарите. От ляво на дясно: Ремзи Нуриев, Христо Станчев, Димитър Андонов, Свилен Жеков, Александър Цонев, Димитър Митов, Тихомир Гьоков, Людмил Александров, Веселин Колев, Евтим Николов и Станчо Димитров. Снимка © Личен архив на Ремзи Нуриев.

През ноември 1979 г. ТДФС Дунав отново е разделено на две – ДФС Дунав и ДФС Локомотив. Това обаче не променя картината по отношение на равнопоставеноста между футболните клубове на двете дружества до падането на комунизма през ноември 1989 г. Налице е свободно текучество на кадри. По-добрите състезатели играят за Дунав, а „ненужните“ за „първия отбор“ обличат фланелката на „Локомотив“. Например, една от иконите на Дунав – легендарният нападател Никола Йорданов приключва състезателната си кариера в „железничарския“ отбор.

Възстановяването на ДФС Локомотив като самостоятелно дружество през 1979 г. заварва футболният отбор в Русенската „А“ Окръжна група /по това време зоните са закрити и окръжните групи са трета дивизия/. Завръщането в „Б“ група минава през ситото на квалификациите, когато всичко се решава в един мач след края на редовния сезон. Предвид, че в отбора играят в голямата си част млади и неопитни състезатели, това се оказва трудна задача.

През 1981 г са създадени сегашните „В“ групи и Локомотив (Русе) е един от първите участници в Североизточната „В“ група. През 80-те години характерното движение на асансьор между втора и трета дивизия се запазва, но е отбелязан невероятен прогрес в турнирите за двете купи – националната Купа на НРБ и второстепенната Купа на Съветската армия. Постигнати са 1/4 финал в турнира за КСА през сезон 1984/85, 1/4 за Купата на НРБ през следващия сезон 1985/86 и полуфинал за КСА през сезон 1988/89 г.

сезон 1984/85

Разширеният състав на Локомотив (Русе) през 1984 г. Снимката е правена на клубния стадион на "железничарите". Първи ред /клекнали - от ляво на дясно/: Благовест Георгиев, Пламен Добчев, Красимир Колев, Борислав Стоянов, Евгени Игнатов, Илиян Минчев /Зоро/, Пламен Петков; Втори ред /в средата - от ляво на дясно/: Цоню Кюранов /администратор/, Тома Филипов, Илия Янков, Тодор Тодоров /ст.треньор/, Станислав Пашев, Явор Кирилов, Георги Билев /треньор/; Трети ред /горе - от ляво на дясно/: Михаил Стоянов, Сергей Симеонов, Сашо Тодоров, Иван Инджов /лекар/, Томислав Господинов, Румен Монев, Динко Господинов, Стоян Пумпалов. Снимка © Личен архив на Борислав Стоянов Димитров.

Политическите и обществените промени в България след падането на комунизма през 1989 г. довеждат до тежка икономическа криза. През 1992 г. ДФС Локомотив (Русе) е закрито след оттеглянето на БДЖ от ръководството на дружеството. Футболният клуб на русенските „железничари“ по това време е спечелил поредната промоция в „Б“ група, но фактически е изправен пред сериозни финансови проблеми и въобще не е сигурно дали ще продължи участието си в първенството. Броени часове преди началото на сезон 1992/93 е извършена бърза смяна на ръководството и клубът е поет от Русенската корабостроителница. Макар в официалната програма на „Б“ група за есенния полусезон през 1992 г. да присъства Локомотив (Русе), името на клуба е променено на „Корабостроител“ за периода 1992-1995 г.

До зимната пауза на сезон 1993/94 представянето на Корабостроител (Русе) е посредствено и отборът е на опашката в „Б“ група. През паузата на първенството са направени промени в спортно-техническия щаб, извършена е мащабна селекция и са привлечени класни състезатели. След невероятна пролетна серия „корабите“, както наричат по това време отбора, извършват чудото и не само се спасяват от изпадане, но и завършват сезона на 6-о място в Северната „Б“ група преди градския съперник Дунав, останал на 9-о място.

Силната серия продължава и през следващия сезон 1994/95. Постигнато е 5-о място в крайното класиране, въпреки че в последните месеци клубът е изпаднал в сериозна криза. Причината е, че Русенската корабостроителница е изправена пред фалит, а ръководството й е арестувано и се води следствие за липсата на 90 000 000 лв – от тях 15 млн лв са потънали във футболния клуб.

Корабостроител

10 юни 1995 г., събота, 18:00 ч: Последеден мач за сезона в Северната "Б" група Доростол (Силистра) - Корабостроител (Русе) 1:3. Снимката е направена на стадион "Луи Айер". Представителният футболен отбор на Корабостроител (Русе) през сезон 1994/95, завършил на рекордното 5-о място в "Б" група. От следващия сезон името "Локомотив" е върнато. Снимка © Личен архив на Красимир Дончев.

Средата на 90-те години са златен период за русенския футбол. Градът се радва на три участника в професионалния футбол – Раковски, Дунав и Корабостроител /Локомотив/. След фалита на Корабостроителницата на стадион „Локомотив“ е избрано ново ръководство на клуба. Старото име е върнато през лятото на 1995 г. „Железничарите“ записват още два сезона в „Б“ група, които ще бъдат запомнени със солидно представяне пред собствена публика и непостоянство на чужд терен. Последното, в крайна сметка коства изпадането на Локомотив (Русе) от „Б“ група след края на сезон 1996/97.

Следват пет години, в които червено-черният тим прекара в Североизточната „В“ група. Първите три сезона донесоха силно представяне през есенните полусезони и тотално разочарование през пролетта. „Железничарската“ фланелка през този период обличаха предимно юноши на клуба, липсваха опитните състезатели. През сезон 2000/01 ситуацията се промени и след прилична селекция за стандартите на „В“ група Локомотив (Русе) бе един от кандидатите за промоция на североизток. Много малко не достигна на „железничарите“ да преборят Девня за мястото в „Б“ група.

През последвалата лятна пауза Локомотив (Русе) изпадна в тежка финансова криза и участието на клуба в първенството бе под въпрос. Наложи се обединение с друг представител на Русенска област в Североизточната „В“ група – Чикаго Атлетик (Тръстеник). Под новото име „Локомотив-Чикаго“ обединеният тим се представи безапелационно и без никакви проблеми спечели първото място и директна промоция в „Б“ група. В крайна сметка се оказа, че агонията от предишното лято е била удължена с една година, защото на 29 юли 2002 г. ръководството обяви фалит и закри клуба.

В периода 2002 – 2016 г. ФК Локомотив практически не съществува. През юни 2016 г. клубът получава нова съдебна регистриция и възобновява своята дейност, като обединява спортно-техическите ръководства и състезателите на ФК Марисан (Русе) и детско-юношеската школа на ФК Русе.

 

Напиши коментар