Русе. Стадион „Локомотив“.

Стадион „Локомотив“ е домът на „железничарите“ от построяването му през 1966 г. Построен е от Локомотивно-вагонния завод /ЛВЗ/ към БДЖ по случай отбелязаната тържествено 100-годишнина от откриването на първата железопътна линия в България Русе-Варна, съответно и 100-годишнината на самия завод, създаден през 1866 г. като ЖП Тракция.

Стадионът „Локомотив“ е построен на собствена земя на железниците в непосредствена близост до ЛВЗ, Локомотивното депо и Товарна гара. Бил е собственост на БДЖ до 1991 г., когато е прехвърлен в активите на Община Русе.

Има капацитет за около 10 000 зрители (2 000 седящи места).

Стадионът е използван от ФК „Локомотив“ от построяването му през 1966 г. непрекъснато до 2002 г., когато клубът е закрит.

В периода 2002-2004 година е използван от футболните клубове „Русе ‘99” и „ФК Дунав“.

След 2004 година е предоставен на ФК „Аристон“, чиято фирма-майка „Аристон-С“ ООД впоследствие го взема на концесия от Община Русе за 15 години в периода 2007-2021 г.

След изтичането на концесията Община Русе си връща контрола над съоръжението и го предоставя за ползване на междувременно възстановилия дейността си ФК Локомотив (Русе).

Стадионът е част от спортен комплекс, включващ още голямо тренировъчно игрище с тревна настилка, малки терени с изкуствена настилка, басейн, спортни зали, кафе-ресторант и паркинг. От футболния клуб днес се използват стадионът (централен терен, канцеларии, съблекални), помощният терен и игрищата с изкуствена настилка.

Стадион „Локомотив“ се намира на улица „Цветница“ №6 в Русе (влиза се откъм улица „Плиска“).

---

История на стадион „Локомотив“

В първите години от своето създаване ЖСК (Русе) е използвал за официални срещи областно игрище „Алеите“ /където днес е Домът на културата/ и игрището на „Напредък“ /в района на днешната Товарна гара/. За тренировки се е ползвало пригодено игрище в самата ЖП тракция /дн. ЛВЗ/.

Първото игрище „Локомотив“ е било изградено на ъгъла на улиците „Плиска“ и „Тулча“, където днес се намира бившата сграда на ЖП общежитието и ЖП стола. Това се случва в годините на Втората световна война. Строежът е финансиран от Главна дирекция на БДЖ и започва през 1943 г. Игрището е заградено, изграждат се трибуни и придобива вид на модерен за времето си стадион.

Поради структурни промени в спортното движение клубът и стадионът за кратко време от есента на 1949 г. до началото на 1951 г. носят името „Торпедо“, след което отново „Локомотив“. През 50-те години на XX-и век стадионът на „железничарите“ става главна домашна арена на русенския футбол и единственото годно да посреща официални мачове игрище между разрушаването на старото областно игрище „Алеите“ през 1953 г. и построяването на днешния Градски стадион през 1956 г.

Старият стадион „Локомотив“ е разрушен през 60-те години във връзка с построяването на жп общежитието, старата пощенска сграда на клон 7004 и жилищните блокове около тях. Днес в района стои само сградата на стария стадион, ползвана навремето за клубна канцелария и съблекални на футболистите, а днес е зала по културизъм (точно зад автобусната спирка на улица „Плиска“).

Днешният стадион „Локомотив“ е построен в средата на 60-те години на XX в. с доброволен труд на работниците и служителите на ЛВЗ /дн. Локомотивен и вагонен завод 1866 АД/.  Официалното откриване е на 26 юни 1966 г. Любопитен факт е, че стадион „Локомотив“ и стадион „Дунав“ са стадиони-близнаци, изпълнени по един и същ проект и с един и същ архитектурен план.

Стадион „Локомотив“ е бил собственост на БДЖ, в чиято система се намира ЛВЗ, до началото на 90-те години. След това е прехвърлен в активите на Община Русе.

Стадион „Локомотив“ се намира в североизточната част на град Русе. Той е най-големият обект от спортния комплекс на „червено-черните“, който включва още тренировъчно игрище, басейн, голяма спортна зала, административни канцеларии, кафене, ресторант и паркинг.

Капацитетът на стадиона е за около 10 000 души, но за съжаление започналият през 1990 г. ремонт на страничните сектори не беше завършен поради липса на средства и днес от публиката се използват само секторите до козирката и централната трибуна. Така че, реалният капацитет е за около 2 000 души със седящи места и поради тази причина отборът играе някои от по-важните си домакински срещи на Градския стадион.

Домът на „железничарите“ се използва от Областния съвет на БФС като арена, на която се провеждат плейофите от първенството на русенската Областна футболна група, срещи от детските и юношески финали в региона, мачове от градското ученическо първенство и др.

В миналото тук се повеждаха състезания от международни и републикански първенства по футбол и лека атлетика. Най-посетеният мач за всички времена е полуфиналът за Купата на Съветската армия ЛОКОМОТИВ (Русе) – ЦФКА Средец (София) (2:4) на 31 май 1989 г. – 12 000 зрители.

Най-посетеното мероприятие е концертът на австрийската поп група „SUPERMAX“ на 8 юни 1980 г. – около 25 000 зрители. По спомените на мнозина поне още толкова хора са останали извън стадиона.

Последният сериозен ремонт на стадиона датира от 1990/91 г., когато Локомотив (Русе) печели промоция и влиза в „Б“ група. Дървените пейки са премахнати и на Централния сектор са поставени метални скамейки. Западният и Източният сектор също са ремонтирани, но остават голи, тъй като скамейки не са монтирани. Единствено южната трибуна остава с дървени скамейки.

В годините след това усилията по поддръжката на стадиона са насочени единствено към тревното покритие на терена, което до 2000-та година бе в прекрасен вид. След това постепенно теренът бе занемарен, а след фалита на ФК Локомотив (Русе) и закриването на клуба през 2002 г. целият стадион бе оставен на произвола на съдбата.

След 2002 г. стадион „Локомотив“ бе използван за тренировки и официални срещи от детско-юношеските формации на ФК Русе ’99. Тук бе проведена и първата тренировка и голяма част от подготовката на новосъздадения през лятото на 2003 г. ФК Дунав (Русе). Впоследствие, след създаването си през 2004 г., ФК Аристон също е ползвател на стадиона.

В края на 2005 г. стадион „Локомотив“ и целият спортен комплекс бе обявен за отдаване на концесия от Община Русе, която е собственик на спортните съоръжения. Кандидат обаче не се появи.

По-късно същата година бе обявена процедура по отдаване на концесия за 15 години само за стадиона, помощното игрище и част залата на стадиона, където са съблекалните на футболистите и сервизните помещения. Единственият кандидат на търга бе фирма „Аристон-С“ ООД, която е собственик на ФК „Аристон“.

Концесионният договор беше подписан от кмета на Общината Божидар Йотов и собственикът на фирмата Борис Синабов на 16 февруари 2006 г. Фирмата-концесионер бе обявила намерения да инвестира 250 000 лева в съоръжението, като се планираше сериозен ремонт да бъде извършен през първата година, а инвестицията за първите пет години да бъде около 150 000 лева. Годишната концесионна такса бе в размер на символичните 2 000 лева.

Първите видими инвестиции от страна на концесионера бяха направени едва през 2010-2011 г. Тревното покритие на централния терен беше подобрено, козирката на стадиона – измазана в червено и черно. Изградени бяха три терена с изкуствена настилка. Западният вход на стадиона и информационното табло бяха ремонтирани.

Съществуваше виртуален проект за цялостна реконструкция на стадион „Локомотив“, който обаче изглеждаше прекалено амбициозен за възможностите на концесионера. Видно беше, че мащабността на проекта не бе съобразена с обществените реалности в Русе. В крайна сметка този проект, носещ името „Bobo Zander Arena“, никога не бе реализиран.

На 28 февруари 2013 г. концесионерът обяви публично, че замразява инвестиционната си дейност на стадион „Локомотив“. В лично изявление, публикувано тогава във Фейсбук страницата на ФК „Аристон“, президентът на клуба Николай Синабов обясняваше, че вероятната причина е „мълчаливият отказ“ на Община Русе да предостави за ползване на концесионера още части от Спортния комплекс „Локомотив“. Тези претенции обаче не бяха част от предмета на договора за концесия и не е ясно въз основа на какво, как и кога са предявени, за да се достигне до неофициален отказ от страна на Общината.

Междувременно през 2016 г. ФК „Локомотив“ беше възстановен и поднови участието си в първенството на България. Възникна естественият въпрос за завръщането на „железничарите“ в техния исторически дом.

Ръководствата на ФК „Локомотив“ и ФК „Аристон“ проведоха разговори за проучване на възможността стадионът да се ползва от „червено-черните“ за официални мачове. Такава възможност обаче бе категорично отхвърлена от страна на концесионера, а напрежението между двата клуба се запази.

Достигна се до куриозната ситуация детски отбори ФК „Локомотив“ да „гостуват“ на стадион „Локомотив“ за официални мачове. Още по-куриозното е, че русенските „железничари“ по същото време ползваха без проблеми всички налични спортни бази в града, с изключение единствено на тази, в която са вкоренени дългогодишните им традиции.

Така на 16 февруари 2021 г. концесионният договор изтече. Община Русе реши да не го удължава, въпреки съществуващата клауза, а да си върне контрола над съоръжението. Същевременно общинското предприятие „Спортни имоти“, което управлява спортната инфраструктура в града, предостави стадиона за съвместно ползване на двата клуба ФК „Аристон“ и ФК „Локомотив“.

По този начин след 19 години пауза стадион „Локомотив“ най-сетне прие официален мач на русенските „железничари“. На 7 март 2021 г. тук се състоя срещата от първенството Областната група срещу ФК „Юделник“, спечелена от домакините с 6:0.

Стадион „Локомотив“ стана и причината дългогодишната вражда между двата клуба – „Аристон“ и „Локомотив“, да приключи благополучно. На 8 март 2021 г. бе обявено тяхното неформално сливане под името „Локомотив“. Фактически, детско-юношеската школа „Аристон“ премина „под шапката“ на „железничарите“.

Днес стадион „Локомотив“ в най-пълна степен отново е домът на русенските „железничари“.

---

Вижте фотоалбума със снимки от стадион „Локомотив“ в Русе.

---

Още по темата:

Домът на „железничарите“ стана на 50 години