История на Локомотив (Русе)

[1] [2] [3] [4] [5] [6] [7] [8] [9] [10]

1. Предистория

В тази първа част от нашата историческа разходка ще се опитаме да представим обстановката в навечерието на основаването на Железничарския спортен клуб в Русе. Основните насоки са градът, като важен железопътен център в Царство България и второ – развитието на спортния живот в него в началото на XX век. А също и хората. Понеже, за да има ЖСК, трябва да има железница, тракция и железничари.

Русе и железопътният транспорт в България

Ж.П. тракцията в Русе – мястото, където е създаден Железничарския спортен клуб

Тази история започва 1 септември 1861 г, когато е издаден султански ферман за построяването на първата ЖП линия в Османската империя от Русчук (Русе) до Варна. Основният мотив е скъсяването на времето за транспорт на хора и стоки между Европа и Цариград чрез изграждането на железница между двете пристанища на Дунав и Черно море. След известни проблеми при изборa на изпълнител, русенският валия Ариф паша прави първата копка на 21 май 1864 г. Линията се строи от англичаните братя Тревор и Хенри Бъркли, които получават концесия за експлоатация за срок от 99 години.

Строежът се форсира, след като за управител на Дунавския вилает е назначен Митхад паша. На 26 октомври 1866 г. той пропътува разстоянието между първата и последната гара без да слиза от влака и обявява линията за открита. През 1873 г. правителството на Османската империя прехвърля експлоатацията на основаната от барон Хирш компания „Източни железници“.

След Освобождението, на 18 август 1888 г. линията Русе – Варна е откупена от Княжество България и става държавна собственост. С развитието на железопътната мрежа у нас и поради географското си положение, като главно пристанище на река Дунав, Русе става важен транспортен център. Изградена е ЖП Тракция още при построяването на линията на мястото на днешния Локомотивен и вагонен завод. Първата постройка от 1866 г. все още е част от сградния фонд на предприятието и днес.

Локомотивното депо в Русе, малко след построяването му през 1928 г.

През 1928 г. е построено и сегашното Локомотивно депо. С това броят на железничарите в Русе нараства. В системата на железниците у нас през 1936 г. работят 17 151 души – от тях около 5 200 в София. Може да се предположи, че вероятният брой на железничарите в Русе към 1930 г. е минимум 500 души при наличието на Тракция /работилница/, депо за локомотиви, три гари в рамките на града и сериозна товароразтоварна дейност в района на пристанището. Това е човешкият ресурс, с който ЖСК (Русе) разполага към датата на своето основаване. Известно е, че през 1934 г. в клуба са членували 83 души, а година по-късно – 95.

Първите стъпки на спорта в Русе

Със своите 26 163 жители, при първото преброяване на страната през 1880 г., Русе е най-голямото населено място в Княжество България. За сравнение тогава населението на София е 20 501 души. Първите данни за броя на жителите на Русе са от 1836 г. – около 3000 души. Населението на крайдунавския град продължава да расте в годините и при следващи преброявания са регистрирани 36 255 души през 1910 г. и 41 447 жители през 1934 г.

Причината за това възходящо движение е миграцията на много хора към големия град в търсене на препитание и нови възможности. Тук са пристанището, първите големи индустриални предприятия, новооткритите държавни и обществени институции. Хиляди хора, предимно селско население, са принудени да се приспособят към живота в градска среда. Освен това след Балканските войни в Русе се появява цял нов квартал, населен само с бежанци от Добруджа.

Членове на Юнашкото дружество в Русе през 1904 г.

Липсата на непосредствен досег с природата и наличието на свободно време карат градското население да търси форми и начини за душевно равновесие. Туризмът и спортът са двете занимания, които се явяват този отдушник от градското ежедневие. Така паралелно с увеличаването на населението в градовете започват да никнат едно след друго туристически и спортни дружества. Русе е христоматиен пример в това отношение.

Още в края на XIX век, с подема на юнашкото движение и пристигането на швейцарските учители по физкултура е даден силен тласък на спорта. Първоначално като учебно и по-скоро експериментално занимание, а по-късно и като масови спонтанни прояви, спортът в Русе бележи прогрес. Този процес трае повече от 20 години. Наличието на състезателен елемент по естествен път довежда до необходимостта спортното движение да бъде организирано и администрирано. Първо са създадените във всеки квартал клубове, а по-късно идва и административният орган, който започва да ръководи спорта и да защитава интересите му пред властта и обществото.

Първият шампион на Русе по футбол е Напредък през 1924 г.

Така в крайдунавския град на 25 февруари 1923 г. е учреден Русенски спортен съюз (Р.С.С.). Негови учредители и първи членове са десет клуба: Сава, Напредък, Цар Борис III, Победа, Варуш, Ангел Кънчев, Юнион, Вихър (кв. Цаперка), Вихър (кв. Тракция) и Левски. Официално първият спортен сезон в града под администрацията на Р.С.С. е открит на 8 април 1923 г. Той обаче не завършва, т.е. не излъчва краен победител, поради организационни причини и поради невъзможността да се проведат всички състезания. През следващата година футболното първенство е проведено според програмата си. Така за първи футболен първенец на Русе през 1924 г. става  Напредък .

Основаването на БНСФ (Българска национална спортна федерация) и поверената й роля да организира, контролира и представлява спортното движение в България налага създаването на нейния местен административен орган – Русенска спортна област (РСО). РСС става излишен и от началото на 1925 г. РСО поема контрола над спорта в Русе. Към февруари 1925 г. клубовете-членове на БНСФ, респективно на РСО, са: Напредък, Левски, Ангел Кънчев, Кубрат, Победа, Бенковски, Диана, Борислав, Русенец, Черни Лом и Илдъз.

Следващите пет години са бурно време за спортното движение в Русе. Официалните състезания, наричани федеративни срещи, имат особена тежест и привличат интереса на публиката. Забелязват се първи наченки на високо спортно майсторство у отделни състезатели. Често клубове в Русе се обединяват за кратко, после пак се разделят, нови се основават, други престават да съществуват.

В края на краищата, към 1930 г. се е оформило едно силно каре в лицето на Левски, Напредък, Раковски и Ангел Кънчев. Тези четири клуба доминират в първенството, често сменят водачеството и са в състояние да се победят един друг. Никой от останалите „по-малки“ клубове не е в състояние да им се противопостави сериозно. Точно това каре ще очаква в първенството на Русе новооснования ЖСК при първия му сезон като редовен член на БНСФ през 1931 г.

 

[1] [2] [3] [4] [5] [6] [7] [8] [9] [10]

Напишете първия коментар

Напиши коментар