Из клубния живот на ЖСК (Русе)

Документ от Държавния архив в Русе разказва за клубния живот на ЖСК през първите години след основаването му. Негов автор е Стефан П. Доганов, столар в Ж.П. работилница – Русе. По всяка вероятност този текст представлява слово, произнесено на вечеринка на клуба по случай празника Баба Марта на 2 март 1935 г. Освен трите страници в тази архивна единица има и план-сметка от самата вечеринка. Lokomotiv1930.com публикува факсимилета на документа, както и неговия пълен текст.

Страница Първа

Първа страница

Първите редове разказват за трудното начало на съществуването на ЖСК (Русе). Посочено е, че клубът е основан през януари 1930 г., въпреки че официално това става на 4 декември с.г. Може да се предположи, че това доказва до известна степен как и кога се е зародила идеята за създаване на Железничарски спортен клуб в Русе. Този процес вероятно е продължил около две години преди формалната дата на основаване – 4 декември 1930 г. По всяка вероятност през януари е бил направен първи опит за сформирането на клуба и това визира авторът. По-долу в текста се разказва как спортното движение в града е посрещнало създаването на ЖСК, който за разлика от всички останали клубове не е представлявал даден квартал, а ведомството на БДЖ в Русе. Отчетена е ролята, която оказват в тези първи трудни години читалището на жп тракция и работилница – Русе, както и научния съвет на железницата.

„Из живота на „Железничарски спортен клуб“ – гр. Русе

Клубът ни е основан през м. Януарий 1930 г. от група ентусиазирани младежи-работници в Ж.П. тракция – Русе. Както при всяко начало, така и тук се чувстваше доста голяма липса, както от материална, така също и от морална подкрепа.

Едва чак в 1933 г. клубът успя да влезе като колективен член в читалище „Самообразование“ при ж.п. тракция и Работилница – Русе и благодарение на много дейната тогава управа на читалището с председател Г-н инженер Буббов на клуба се направиха ред морални и материални подкрепи от страна на читалището, които подкрепи спомогнаха твърде много за неговото съществуване.

Така сформеруван „Ж.С.К.“ почна да става доста опасен съперник на всички останали клубове в града, които виждайки с каква бързина се развива той, се мъчеха всячески да го разтурят или поне да спрат темпото тоя млад и доста опасен техен съперник.

И сега чак, като виждаме голямата подкрепа както от читалище „Самообразование“, така също от от Почитаемия Научен Комитет при Б.Д.Ж., ние младите спортисти железничари трябва да докажем пред всички, че железничаря е способен не само на черен труд, но е способен и във всяко начинание, плодовете, на което са ползотворни, както за професията, така и за народа, издигайки високо девиза: „Чрез спорта за Родината“. Девиз смислен, девиз, излъчващ от себе си жаркия пламък на буйна младежка готовност да се работи неуморно и с голямо съзнание за благото …. на Отечеството.“

Страница Втора

Втора страница

На втората страница от документа, който е издържан като слово или отчет за дейността, се посочва важността на развитието на спорта за благополучието на нацията. Разработени са типичните за времето спортни лозунги и е дадено тяхното значение. От текста става ясно, че ЖСК (Русе) развива и културно-масова дейност. Видно е, че към 1935 г. в клуба наброява 230 организирани членове. Практикуват се почти всички познати видове спорт, включително водни спортове, ски и бокс, които са посочени на първо място. Игрите с топка и леката атлетика, също присъстват като секционни спортове. Въпреки, че Русе не е планински център, тук са внесени първите ски в България през 1895 г. Русенци са практикували ски спорта по склоновете на Образцов чифлик край града.

„Здрави и калени поколения – здрав и несломим дух и вярност към професията, към Родината.

Ето основата, върху която трябва да се гради славата и величието на нацията. И сега чак мнозина от нашите железничари пропити от тоя девиз напущат опушените и мръсни кафенета, туберкулозните кръчми и масово да се присъединяват към нас. Със своята материална и морална подкрепа те съзнават вече, че помагат не на „ветрогонците“, а помагат на себе си, на професията, на народа. Нямам за задача да подчертавам голямото значение на девиза „Здраво тяло – здрав дух“, за да ви убеждавам, че тия положения решително влияят за напредъка на нацията. Отбелязвам само едностранчивостта в досегашните разбирания за спортуване. Затова имам силна вяра в Почитаемия Научен Комитет при Б.Д.Ж., под което покровителство се намират всички отделни културни под(от)расли, че ще съумее да прецени и подпомогне трудното ни, но благородно дело, за да може и занапред с още по-голям ентусиазъм да работим и да бъдем полезни, както за себе си, така също и за професията, за народа, и нека всички беззаветно служим на светлия като фар в мрачна нощ, девиз: „Чрез спорта за Родината“

Въпреки всички трудности, въпреки оскъдните средства, с които разполага „Ж.С.К.“ – Русе, той успя да си добие едно добре име между гражданството и да допринесе доста много, както в културна(та), така и в спортна(та) дейност. Клубът брои в момента 230 редовни члена. Към клуба има сформирувана: водна секция, ски секция, боксова секция, секция, застъпваща почти всички отделни видове спорт и атлетика.“

Страница Трета

Трета страница

Последната страница от този документ дава информация за културната дейност на ЖСК (Русе). Става ясно, че клубът редовно организира танцови забави, вечеринки и посещения на театър – все дейности, чиято цел е събиране на средства за спорта. Накрая се дава информация за представянето на футболния тим на ЖСК (Русе), който по това време участва във Втора дивизия на Русенската окръжна спортна област. Посочени са и резултатите от мачовете през календарната 1934 г. Видно е, че младия тим на железничарите вече доминира над останалите отбори във втора русенска дивизия, а също така е  постигнал и добри резултати в приятелските си междуградски срещи срещу далеч по-опитни противници.

В културно отношение през настоящата и миналата 1934 г. клубът е изнесъл няколко танцови забави и вечеринки, отлично посетени, както от железничарството, така и от гражданството. Също през тоя период от време е успял да откупи от Русенския общински театър пиесите: „Война и хора“ , „Прелестите от тъщата“, „Коварство и любов“ и „Вертеп“, които пиеси с доста намалени цени е можал да покаже на жадуващите за просвета железничари.

Футболния тим на „Ж.С.К.“, който в момента е гордост на железничарството в Русе и предмет за пример между другите клубове, е дал такива резултати каквито никога човек не може да очаква от един толкова млад клуб, работещ при такива тежки условия. През 1934 г. клубът е играл следните федеративни и приятелски мачове:

на 29. IV. 1934 г срещу „Черни Лом“ – Русе 2:1 за „Ж.С.К.“

на 6. V. 1934 г срещу „Добруджа“-Русе 2:0 за „Ж.С.К.“

на 20.V.1934 г. срещу „Бенковски“-Русе 2:2

на 26.VIII. 1934 срещу „Бенковски“-Русе 2:0 за „Ж.С.К.“

на 28.X,1934 г срещу „Добруджа“-Русе 7:0 за „Ж.С.К.“

на 4.XI.1934 г. срещу „Черни Лом“ 4:0 за „Ж.С.К.“

Междуградски мачове

25.III.1934 г. срещу „Раковски“-София“ 1:0 за „Раковски“

24.VI.1934 срещу „Чардафон“-Габрово 5:5

29.VI.1934 срещу „Етър“ Търново 5:4 за „Ж.С.К.“

 

Стефан П. Доганов

столар ж.п. Работилница – Русе

Равносметка от вечеринката на ЖСК (Русе), проведена по случай Баба Марта на 2 март 1935 г.

Разход:

1. За напечатване на 100 афиша – 180 (лв)

2. За разлепване на афиши – 40

3. За приготвяне на две кокошки за наддаване – 80

4. Наем за салон – 600

5. Пренасяне (на) инструменти – 60

6. Купуване (на) 100 мартеници – 50

7. За една торта – 80

8. Закуска на оркестрантите – 180

9. Входни билети 56 1/2 х 2 (лв) – 113

ВСИЧКО: 1333 (лв)

 

Приход:

1. От мартеници – 125

2. От входни билети – 56 1/2 х 10 лв – 565

3. Конфети и серпентини (украса) – 42

4. Наддаване – 282

ВСИЧКО: 1014 (лв)

 

Разход – 1333

Приход – 1014

Дефицит – 319

 

Касиер (Доганов)

Увеселителна комисия

(Доганов)

(не се чете)

(Личков)

_________

Документите са предоставени за публикуване от Нанко Нанев.

2 коментара към Из клубния живот на ЖСК (Русе)

  1. vivanov каза:

    Каква е предисторията на състещвуващия русенски отбор с името „Добруджа“, след като градът ни не е географски разположен в тази област?

    • ЛокоПрес каза:

      Добруджа (Русе) е спортно дружество на бежанците от Добруджа, откъдето идва и името. След Балканските войни Румъния окупира цяла Добруджа и това принуждава след 1913 г. много българи да напуснат областта и да подирят подслон в пределите на Царство България. Русе, като голям град, приема значителен брой от тези бежанци. Те изграждат собствен квартал между днешните улици Алеи Възраждане и Плиска източно от Механотехникума до района на училище „Братя Миладинови“. Този район е известен като добруджанския квартал на Русе преди Втората световна война. В този район развива дейност и спортното дружество „Добруджа“.

Напиши коментар