Истината за Торпедо (Русе) и футболния срам 0:12

Спортно Русе

Сайтът Lokomotiv1930.com представя рубриката „Спортно Русе“. В тази поредица от статии спортният журналист Радко Димитров разказва за интересни факти и събития от спортната история и традиции на крайдунавския град.

На 28 юли 1951 г. шампионът ЦДНВ (София) нанася най-голямото крушение на русенския футбол за всички времена. В мач от „А“ група, игран в столицата, армейците разгромяват Торпедо (Русе) с 12:0. И до днес това е рекордът за най-голяма победа в елита. Нападателят на ЦДНВ Петър Михайлов нанизва 6 гола в мрежата на торпедовци, което също остава ненадминат индивидуален рекорд досега. Димитър Миланов и Михаил Янков са „по-скромни“ и се отчитат само с по три гола в русенската врата за крайното 12:0.

Петър Михайлов, ЦДНВ

Нападателят на ЦДНВ Петър Михайлов вкарва 6 гола в мрежата на Торпедо (Русе) при най-големия резил за русенския футбол.

Едва 45 години по-късно Иво Георгиев, чиято футболна кариера разцъфна след периода му на стадион „Локомотив“ в Русе, вече като играч на Спартак (Варна) успя да изравни рекорда на Петър Миланов от 1951 г. Впоследствие Тодор Праматаров от Славия и Цветан Генков от Локо (Сф) също вкараха по 6 гола в един мач в „А“ група.

Но онова 12:0 стои и до ден днешен в статистиките на българския футбол. То е най-голямата победа в историята на днешния ЦСКА. Но е и най-големият срам за русенския футбол. Често за притежател или поне за наследник на позорния резултат се споменава Дунав (Русе). Без ни най-малко да имаме за цел да оправдаваме дунавци, можем да твърдим, че това е меко казано невярно. Преди да разкажем за Торпедо (Русе), обаче, трябва да върнем лентата малко по-назад.

Железният юмрук на Партията

Дунав, както знаем, е създаден в началото на 1949 г. Този акт реално довежда докрай един процес, инспириран от комунистическата власт. Железният юмрук на Партията се стоварва с пълна тежест над традиционните и обичани русенски спортни клубове – Левски, Напредък, Раковски, Ангел Кънчев, Добруджа, Бенковски. В месеците след 9-и септември 1944 г. тези клубове за ликвидирани, а на тяхно място са поставени заместители с „модерни“ имена като Динамо, Спартак, Свобода и т.н. Единствено ЖСК успява да мине между капките. Приема името Локомотив като застраховка живот. Та, нали и в Москва има Локомотив. Кой би посмял да го закрие?

Целта е новите клубове, отрочета на „народната власт“, да бъдат обединени в едно общоградско дружество. Това се случва на 16 февруари 1949 г. Останалите накрая след серия „обединения“, „сливания“ и „разтурвания“ Динамо, Русенец при МВР и Локомотив са обединени под името „Дунав“. Промяната в Русе е направена по средата на сезон 1948/49. И трите клуба, участвали в създаването на новото дружество, по това време се подвизават в първенството на Дунавската зонова група. Обединеният отбор на „Дунав“ продължава в шампионата с актива и по програмата на Локомотив, който е най-добре класираният русенски отбор към момента.

Локомотивска тяга за новия Дунав

Локомотив е хегемон в крайдунавския град в годините след Втората световна война. Причината е в прозорливостта на неговото ръководство, което в онези бедни години успява да привлече с предложения за осигурена работа в ЛВЗ и добро заплащане едни от най-добрите футболисти в града. Към момента на създаването на Дунав железничарите са актуален първенец на Русе с последователни титли през 1946, 1947 и 1948 г.

Така със сериозна локомотивска тяга Дунав влиза в сезон 1949/50 като фаворит за първото място в „Б“ група. След три мача русенци са лидери, но за жалост идва нова директива отгоре. Всички първенства са прекратени на 19 септември 1949 г. Наложена е реорганизация на физкултурното движение, като се преминава към изграждане на доброволни спортни организации (ДСО) по съветски образец. Те са на базата на профсъюзите и са формирани на ведомствен принцип. Подчинявайки се на това решение, местното партийно ръководство в Русе изоставя проекта „Дунав“. На неговата основа са изградени ДСО Торпедо, ДСО Спартак, ДСО Червено знаме, ДСО Строител и ДСО Динамо.

Създаването на ДСО Торпедо

Първият мач на Торпедо (Русе), за чийто пряк наследник и днес се счита Дунав, е на 16 октомври 1949 г., когато губи като гост от Червено знаме (Разград) с 0:4. Озадачаващо е, че на същия ден все още функциониращият Дунав играе на турнир в Габрово срещу Академик (Варна) и го побеждава с 2:0. Е, как така и двата отбора играят в един и същи ден, след като единият е наследник на другия? Отговорът е: „Така се е получило“. Новоизградената спортна организация Торпедо е побързала да отчете дейност с набързо сформиран отбор още преди закриването на Дунав.

Емблемата на ДСО Торпедо

Емблемата на ДСО Торпедо

По своята същност ДСО Торпедо обхваща на профсъюзен принцип транспортните работници, металиците, електроработниците, химиците и рудничарите. Сред транспортните работници попадат и железничарите. Така всички по-силни футболисти от Дунав, дошли при създаването му от Локомотив, сега вече по силата на местоработата си попадат в Торпедо. Стадион „Локомотив“ пък е преименуван в крак с времето под името „Торпедо“.

За мястото на „Дунав“ в „Б“ група е организиран градски турнир между доброволните спортни организации Торпедо, Динамо, Червено знаме, Спартак, Строител и военния отбор Дунавец при ДНВ. Торпедовци са безжалостни към градските си съперници – 4:0 срещу Дунавец при ДНВ, 3:0 срещу Динамо, 3:2 срещу Червено знаме, 6:0 срещу Спартак и 5:0 срещу Строител.

Кой да играе в „А“ група – Торпедо или Локомотив?

През сезон 1950 (вече се играе в цикъл пролет-есен) Торпедо печели първенството на Северната „Б“ група и придобива правото да участва от следващата година в „А“ група. Още в края на 1950 г. става ясно, че ще бъде създадена още една ДСО – Локомотив, която ще отдели транспортните работници от съществуващото ДСО Торпедо. Оказва се, че в представителния футболен отбор на Торпедо (Русе) 17 от общо 19 футболисти са железничари и по силата на новата промяна трябва да преминат в ДСО Локомотив.

Изниква въпросът кой да играе в „А“ група – реалният победител, вече под името Локомотив или Торпедо, чийто футболен отбор трябва да се изгради наново, след като е напуснат от почти всичките си футболисти? Отговорът може да даде само местното ръководство на БКП, което с уникалната си глупост за всеобща изненада решава първия русенски отбор в „А“ група да бъде Торпедо. Макар и притежаващ значително по-големи достойнства и почти всички футболисти на Торпедо от миналия сезон, Локомотив е пратен в окръжната група.

Интересен факт е, че при подобна ситуация по същото време в Пловдив, решението е в полза на Локомотив, докато Торпедо е пратен в окръжната група. Както се казва, въпрос на правилна преценка и далновидност, която изглежда, русенските комунисти не са притежавали. Така е отворена една от най-срамните страници в историята на русенския футбол.

Отборът на ДСО Локомотив (Русе) през 1951 г., след отделянето си от ДСО Торпедо, е пратен в трета дивизия. Железничарите стават без проблеми шампион на Русенската „А“ Окръжна група. Снимка: Държавна агенция „Архиви“ – Русе.

Позорното първо русенско участие в „А“ група

Предвид изложеното дотук, вече не би трябвало да се чудите защото Торпедо (Русе) прави ужасяващо слаб сезон при дебюта си в „А“ група през 1951 г. 0:12 срещу ЦДНВ е само черешката на тортата. При 12 участници в елита, набързо скалъпеният русенски представител остава последен със скромния актив от четири равенства и 18 загуби. Головата разлика е 8-83. Допуснати за загуби с по 0:6 от ЦДНВ в Русе и като гост на Динамо (София) и Строител (София), 1:6 като гост на Спартак (Варна), 0:5 като домакин на Динамо (София) и на Спартак (Варна) и като гост на Торпедо (Димитрово, дн. Перник), 1:5 като гост на другия опашкар Торпедо (Плевен) …

Падението продължава и през следващия сезон в „Б“ група. Торпедо пак е на опашката. Поради сбиване на мача срещу Локомотив (Стара Загора) и двата отбора са извадени от групата и резултатите им са анулирани. През 1953 г. Торпедо (Русе) е в окръжната група. След още една година остава последен и в тази група и през 1955 г. футболният тим на Торпедо вече не участва в първенството.

Първият русенски участник в „А“ група ДСО Торпедо, сниман на игрище „Алеите“ по време на церемония по откриването на спортния сезон в началото на 1951 г. Човекът с костюма и мустаците, на преден план под знамената, е местният комунистически лидер Пенчо Кубадински. Снимка: Държавна агенция „Архиви“ – Русе.

Възкръсването на Торпедо

Междувременно, в „Б“ група русенските СКНА, Спартак, Динамо и Локомотив правят отчаяни опити да пробият в елита, но без успех. А в същото време тече строежът на днешния Градски стадион. Местното партийно ръководство обмисля как да обвърже откриването на новия стадион с участието на русенски отбор в „А“ група. На финала на сезон 1955 във втора дивизия Спартак (Русе) е втори, ДНА (Русе) – четвърти, Локомотив (Русе) – пети и Динамо (Русе) – шести.

Секретарят на Окръжния комитет на БКП Пенчо Кубадински е главният виновник за "успехите" на Торпедо (Русе).

Секретарят на Окръжния комитет на БКП Пенчо Кубадински е един от виновниците за „успехите“ на Торпедо (Русе).

Отборът на ВВС (София) е изваден от „А“ група по административен път и се освобождава едно място. С протекциите на първия секретар на Окръжния комитет на БКП Пенчо Кубадински свободното място в групата на майсторите е дадено на Русе. Поводът е предстоящото откриване на Градския стадион.

Изненадата от решението на местното партийно ръководство отново е пълна. Вместо да бъде избран един от четирите русенски представители във втора дивизия, е решено да бъде възстановен футболния отбор на Торпедо и той да заеме мястото в „А“ група. С подкрепата на най-големия завод „Георги Димитров“ /дн. фирма „Спарки“/ и още няколко предприятия е създадена добра организация.

И вторият опит на Торпедо е неуспешен

Поучени от фиаското през 1951 г., ръководителите на Торпедо отделят особено внимание на селекцията. В състава на футболния отбор са привлечени имена като вратарят Любен Стоев, Петър Пенев, Здравко Душанов, Слави Калчев, Георги Василев, Иван Дишлиев, Енчо Калайджиев, Атанас Цанов, Светослав Кирчев и др. Треньор е Кирил Манев. Почти всички са селектирани от тимовете на СКНА, Спартак, Динамо и Локомотив, които продължават да участват в „Б“ група. Тук вече профсъюзната линия не е играела особено значение. Идеята е била да се съберат в един отбор най-добрите русенски футболисти. Тържественото откриване на Градския стадион става на 19 април 1956 г. с мача на торпедовци срещу СКНА (Пловдив), спечелен с 2:1.

И този път Торпедо (Русе) пак е последен в крайното класиране на „А“ група. Въпреки, че отборът не е толкова слаб, има малшанс да постигне 13 равни срещи и едва две победи при 12 участници в елитната дивизия. Когато имаш 13 равенства от общо 22 мача значи си пропуснал поне няколко победи. Точно това коства изпадането на Торпедо от „А“ група.

В началото на 1957 г., обаче, е решено доброволните спортни организации да бъдат разформировани и на тяхно място да бъдат създадени дружества за физкултура и спорт /ДФС/ на териториален принцип. Това е удобен момент за местните партийни ръководители да размразят проекта „Дунав“. Точно под това име е създадено едно от трите русенски ДФС. Другите са Локомотив и Партизанин.

В общи линии, футболният отбор на Торпедо (Русе), направил сносно участие в „А“ група през 1956 г., е запазен като състав и с малки промени започва сезон 1957 в „Б“ група. По време на сезона, след създаването на ДФС Дунав приема това име. Първото място е спечелено без проблеми и така Русе отново се връща в групата на майсторите.

Само времето ще ги съди

И накрая, от дистанцията на времето, трябва да попитаме кой би поел историческата отговорност за позора 0:12? Русе, който преди Втората световна война е бил един от най-големите футболни центрове у нас, достига до подобно унижение само за няколко години „мъдро“ управление на спорта под грижите на вездесъщата комунистическа партия. Как да обясним връзката на традициите и историята на русенски отбори като Левски и Напредък, от които е треперила цяла България, с 0:12? Това просто е невъзможно. За съжаление няма и как в статистиките на „А“ група да запишем ЦСКА – БКП (Русе) 12:0. А това е самата истина.

––––––––––

б.а. – Написах тази статия с цел да дам повече светлина върху един тъмен период в историята на русенския футбол. Зад легендата „12:0“ стоят редица факти и събития, които дават разумно обяснение на случилото се. Не съм имал за цел да обяснявам кой отбор чии традиции и постижения е наследил, а просто да изложа самата истина – такава, каквато е. В написването на тази статия ми помогна изследователят Нанко Нанев, който предостави известна част от посочената фактология, върху която се опрях.

Футболният отбор на Торпедо (Русе), участник в "А" група през 1956 г.

Футболният отбор на Торпедо (Русе), участник в „А“ група през 1956 г.
Прави – от ляво на дясно: Здравко Душанов, Атанас Цанов, Светослав Кирчев, Григоров, Светослав Калчев, Иван Дишлиев, Стоян Василев, Георги Василев,
Клекнали – от ляво на дясно: Енчо Калайджиев, Любен Стоев, Михаил Михайлов, Ламби Христов, Петър Пенев

Напиши коментар