Мотоциклетният спорт в спомените на Стефан Миланов

Спортно Русе

Сайтът Lokomotiv1930.com представя рубриката „Спортно Русе“. В тази поредица от статии спортният журналист Радко Димитров разказва за интересни факти и събития от спортната история и традиции на крайдунавския град.

Стефан МилановВ рубриката „Спортно Русе“ ви предлагаме откъс от книгата на проф. дмн Стефан Миланов „Русенски спомени“. Русчуклия, роден през 1932 г. в махалата около Буровата къща от южната страна на днешната математическа гимназия, бъдещият професор е възпитаник на мъжката гимназия в града. В периода 1956 – 1962 г. е работил като лекар в Окръжната болница. От 1962 г. е на научна работа в Медицинска академия – София. Бил е директор на Института по нуклеарна медицина, радиобиология и радиационна хигиена. Основател и пръв председател на българското дружество по нуклеарна медицина.

Русенски спомени

 В новия откъс от книгата на Стефан Миланов „Русенски спомени“ отново се пренасяме в края на 30-те и началото на 40-те години на XX век. Този разказ е пропит с гъсти сини кълбета дим, излизащи през ауспусите на мотоциклетите по време на състезания. Картината на ревящите железни коне по големите булеварди и в центъра на Русе за съжаление е непозната на днешните жители на града. А преди толкова години е била една неповторима атракция, събирала публика и моторджии от близо и далеч.

Мотоциклетните състезания навлязоха масово в живота на русенци в периода около 1939-1940 г. Тъй като бяха свързани с развитието на техниката, нещо модерно и почти невиждано до това време, завладяха стремглаво главите на младите хора. Не съществуваха никакви специални съоръжения за този спорт. Използваше се циментовата писта на колодрума, градските улици – за т. нар. градско каране, и шосетата край града – за състезания по шосе. Извън града мотоциклетите вдигаха много повече прах по шосето, спрямо този от колоездачите и състезателите се връщаха с побелели от прах екипи, с опушени очила, засипани с пепел машини. Често пукаха гуми, проблем бяха повредите в двигателите, които мотоциклетистите трябваше да се научат сами да поправят.

За лошите пътища имаха заслуга и самите машини, които бяха стари, произведени преди поне 10 години, износени, с подновявани части и възли на принципа на приспособяването, нещо като „смесена марка“, както ги наричаха шегобийците. Първообразите им бяха ДКВ, НСУ, „Триумф“, „Сакс“ и всевъзможни други марки, внесени в страната през двадесетте и тридесетте години. И за тях нямаше нито вътрешни, нито външни гуми. Бензинът беше под възбрана и се раздаваше по нарядна система, така че за да се спортува с мотоциклет при тези условия, трябваше много силна спортна страст и воля. И въпреки тези трудности, имаше русенски състезатели по мотоспорт, имаше дори нещо като русенска школа, която продължи състезателната си дейност и след 9-и септември 1944 г.

Русенски мотористи

Снимка на членове на русенското колоездачно и мото дружество пред гараж "Солун". Сред тях е и Милко Клайнер. © Репродукция: Държавен архив - Русе.

Любимци на русенската публика и вечни съперници за първото място бяха Йордан Цветков и Димитър Марчев (Митиката). Заедно с тях се състезаваше Иван Ковачев (Геометрията), също така Димитър Дончев (Доктора) от Полски Тръмбеш, Иван Илиев (Тенекето) от Ямбол, Метю Метев от Габрово и голяма група столични мотористи, като държавния шампион Цоню Ангелов, Тихомир Млечевски, Владо Миладинов, по-късно Йордан Топлодолски, понякога братя Соколови. Гости на Русе бяха за определени състезания и мотоциклетисти от Букурещ, което възбуждаше публиката.

Два-три дни преди състезанията градът гърмеше от шума на мотоциклетите. Правеха се изпробвания на писта, по улиците и по шосетата, регулираха се двигатели, сменяха се износени части и се превеждаше техниката в бойна готовност. Тези манипулации се извършваха край техническите работилници на самите състезатели, тъй като повечето от тях бяха мото- и автомонтьори, а край тях винаги се събираше група от почитатели, които гледаха настройката на двигателите и гадаеха какво ще бъде представянето с тази машина. Двигателите и липсата на части дотолкова затрудняваха състезателите, че трябваше да измислят най-причудливи начини за поправка или замяна. Иван Цветков беше измислил за своя мотоциклет специална марка „Ярмомелка“. Зад нея в машината се криеха какви ли не части, които все пак я караха да върви. „Марката“ беше широко известна в града и на едни състезания увлеченият говорител я съобщи наред с ДКВ, „Сакс“ и другите мотоциклети.

Мотоциклетизъм

През 1931 г. по време на "Балканските игри",за първи път се провеждат мотоциклетни състезания на затворената писта на Хиподрума в гр. София. На снимката, момент от състезанията на писта между Милко Клайнер от гр. Русе и гръкът Айдунополус, в дъното се вижда централната трибуна. © Репродукция: Спортна библиотека

Първият тур на състезанията се провеждаше обикновено в неделя сутринта по улиците на града и представляваше затворена обиколка по няколко кръга с маршрут от Центъра по главната улица до сегашния площад пред Дома на културата, остър десен завой по бул. „Съединение“, продължение по ул. „Петко Д. Петков“, чупки около градската градина при паметника на свободата и ляв завой по ул. „Борисова“ чак до площада пред Централна гара, където с десен завой по „Николаевска“, покрай Старата поща се влизаше пак по главната улица и маршрутът се затваряше в центъра пред Съдебната палата.

Целият терен беше павиран с едри ръбести павета. Трасето с острите си завои и няколко прави отсечки изискваше голяма сръчност от състезателите. По опасните места се поставяха бали със слама, но публиката изцяло превземаше тротоарите по целия маршрут и отблизо следеше развоя на битката. Моторите ревяха, хвърляха сини кълба дим, поднасяха на завоите и аха-аха да се ударят в тълпата или в някоя стена, но изведнъж „дръпваха“ по правите отсечки с бясна скорост до следващия завой.

Градът по време на състезания беше толкова шумен, че правеше съпричастни на спорта и най-незаинтересованите. На финала чакаше огромна тълпа, която с бесни викове приветстваше победителите, особено ако бяха русенци. След обяд цялата тази пукотевица се пренасяше на колодрума за състезания на писта. По-късно в средната празна част на колодрума беше направена овална писта „дър-трак“, покрита със сива сгурия. Теглеше се жребий за разпределението по серии и редът на явяването се обявяваше по традиционната йерихонова тръба. На победителите се раздаваха награди и след това победители и победени отиваха в някой ресторант, най-често „Ив. Марков“, за да укрепят спортната си и професионална дружба.

Братя Соколови демонстрираха акробатически пилотаж на мотоциклети. В едно „буре“, високо 5 – 6 метра, те засилваха мотоциклетите си до такава степен, че успяваха да се изкачат по отвесната стена до най-високия ръб и да правят там в хоризонтално положение обиколки по неговата периферия. В „кълбо“, изградено от мрежеста метална конструкция, те правеха вертикални обиколки по меридиана на сферата, при което човек и мотор по силата на центробежността бяха обърнати с главата надолу. И двамата братя – Димитър и Григор, бяха овладели до съвършенство този трик, изпълняваха го хладнокръвно, което будеше възхищението на всички зрители.

Русенци и сега смятат, което си е чиста истина, че техният град, заедно със София, беше центърът на мотоспорта в България. С изключение на общонационалните първенства, в Русе се провеждаха много интересни и повече на брой състезания. В две от тях по това време участваше и единствената жена – състезателката Парашкева (Паца) Манчева.

Picture 1056

Мотоциклетно състезание пред Доходното здание в центъра на Русе, точно като това което ни описва Стефан Миланов.

Още по темата:

 

Напиши коментар