Триумфът на ЖСК (Русе) с Железничарската купа през погледа на Стефан Доганов

ЖСК (Русе) е основан на 4 декември 1930 г. За много кратък период от време футболният тим на русенските железничари излиза от рамките на своето ведомство и се превръща в един от лидерите в градското първенство. Причините за това са най-различни, но може би най-силно значение за нарасналата неимоверно много репутация на ЖСК (Русе) има спечелената през 1936 г. Железничарска купа.

Всичко това става в условията на силната доминация на местна почва от страна на вечните съперници „Левски“ и „Напредък“. Тези два най-крупни русенски клуба в годините между двете световни войни се радват на сравнително успешни представяния в Държавното първенство, легендарни са и участията им във финалите за Царската купа. Но в крайна сметка Русе остава без голям трофей, въпреки петте поредни възможности това да се случи през годините 1937, 1938, 1939, 1940 (Левски) и 1941 г. (Напредък).

Трофеите на русенския футбол

В този смисъл, сребърната купа (позлатена отвътре), която ЖСК вдига през 1936 г. има особена стойност за русенския футбол, като първият и един от малкото трофеи, спечелени от наши представителни отбори в национални турнири. Постижението на железничарите е само донякъде сравнимо с титлите на Месокомбинат (Русе) и Дунарит от републиканските работнически първенства, както и със спечелената от Дунав Купа на Аматьорската футболна лига през 2004 г. Донякъде, защото при ЖСК става дума за елитен тим, със сигурност в топ 20 на България по него време, докато в останалите случаи – за отбори с аматьорски във футболно отношение статут, намиращи се извън стоте най-силни български клубове към датата на спечелването на съответната купа.

Летописецът на ЖСК

Изключително оскъдни от днешна гледна точка са източниците на информация за първите години от съществуването на ЖСК (Русе). Резултатите и класиранията на железничарите от този период са добре известни, но други подробности почти липсват. Един-два ръкописа и малко документация от фондовете на държавния архив и няколко по-обширни публикации в печата ни дават представа за клубния живот на ЖСК. Всички те са подписани от един и същ човек – Стефан П. Доганов, столар в ж.п. тракцията. Той е бил един от основателите на клуба и играч от първия футболен тим на ЖСК през 1930 г. В средата на 30-те години благородно отстъпва мястото си на налагащите се в първия отбор на железничарите млади футболисти. Но продължава да работи в ръководството на ЖСК дълги години напред.

По значимост Стефан Доганов се нарежда редом до Илия Бахнев, Атанас Балбузанов, Любен Вълчев и Мильо Милев – хора, отдали безрезервно десетилетия от живота си за каузата на железничарския спорт в Русе – и като състезатели, и като ръководители. Летописецът на ЖСК (Русе) е бил активен сътрудник и кореспондент на печатния орган на българското железничарство – „Железничарски подем“. От неговите статии по страниците на това издание днес черпим ценна информация за миналото на русенските железничари.

Идеята за Железничарската купа

Христо Антонов

Христо Антонов от ЖСК (Бургас) е инициатор за учредяването на ежегодния футболен турнир за Железничарската купа. Той закупува със собствени средства сребърната купа (позлатена отвътре) и я дарява на българските железничари-спортисти. Първи носител на този ценен трофей е ЖСК (Русе)

Към 1935 г., с подкрепата на съсловната Организация на българските железничари и моряци и учредения към нея Културно-просветен комитет, са изградени Железничарски спортни клубове във всички главни жп центрове у нас – София, Русе, Горна Оряховица, Пловдив, Стара Загора, Червен бряг, Плевен, Варна, Бургас и Лом. Идеята за учредяването на турнира за Железничарската купа е на Христо Антонов от ЖСК (Бургас), който със собствени средства купува сребърна купа, позлатена отвътре и я предоставя на железничарите-спортисти с идеята да насърчи дейността им и да спомогне за развитието на спорта в техните редици.

На 22 март 1936 г. на железничарска спортна конференция в София, в присъствието на представители на десетте града, посочени по-горе, е утвърдено учредяването на ежегоден турнир за Железничарската купа (официално – Купа на Организацията на българските железничари и моряци). Има две предложения – състезанието да се провежда по точки (във формат на дивизия) или по системата на елиминациите. След известни дебати надделява второто предложение. Така в рамките на календарната 1936 г. е проведен първият турнир за Железничарската купа с участието на ЖСК (София), ЖСК (Русе), ЖСК (Горна Оряховица), ЖСК (Пловдив), ЖСК (Стара Загора), ЖСК (Червен бряг), ЖСК (Плевен), ЖСК (Варна), ЖСК (Бургас) и ЖСК (Лом).

Историческият успех на ЖСК (Русе)

Русенските железничари отстраняват последователно ЖСК (Варна), ЖСК (Горна Оряховица), и ЖСК (Червен бряг) и се класират на финала срещу ЖСК (София). Финалният двубой е насрочен да се проведе на областното игрище „Алеите“ в Русе. В следващите редове, благодарение на кореспонденцията на Стефан Доганов за списание „Железничарски подем“, се пренасяме назад във времето, за да усетим обстановката преди и по време на историческия финал. При това – с автентичния за 1936 г. словоред.

Управителният съвет на ЖСК (Русе) през 1937 г.

На масата пред Управителния съвет на клуба са подредени трофеите на ЖСК (Русе) - в средата е железничарската купа, спечелена през 1936 г. © Репродукция: Нанко Нанев

„Най-после след дълго отлагане се насрочи финалният мач за купата, подарена от Организацията на българските железничари и моряци, между финалистите ЖСК (Русе) и ЖСК (София) за 22 ноември 1936 г.

Една седмица преди мача се раздвижиха в Русе всички спортисти-железничари, ж. п. персонала и много граждани и правеха своите предположения относно изхода от мача и кой ще бъде първият носител на купата. От страна на домакина – Управителният съвет на ЖСК (Русе), се взимат всички мерки за организирането на това първо по рода си железничарско тържество, поканване на всички официални власти и лица и т. н.

На 21 ноември 1936 г., събота, в 10 часа сутринта пристига (прикачен от два дена преди това) симпатичният на русенските железничарски спортисти, заради своята вещина и преданост към работата, ръководител на Спортната секция при Културния комитет при Организацията г-н Георги Белев, посрещнат най-сърдечно от всичките многобройни приятели железничари. Същата вечер пристигат софийските спортисти с всички водачи, придружени от секретаря на Спортната секция г-н Пампулов и от редактора на вестник „Спорт“ г-н Селвелиев, посрещнати на гара „Пристанище“ от група железничарски спортисти.

Понеже г-н Белев съобщи, че на 22 т. м. ще пристигне председателят на Организацията г-н инж. Тинтеров или друг член от Управителния съвет, който да открие тържеството и поднесе купата, за същия ден в 10 часа сутринта се насрочи конференция, в която след пристигането на влака и посрещането на очаквания гост, да се разгледат важни въпроси относно тържествата, а така също и върху бъдещата дейност. Влакът пристига, обаче посрещачите трябваше да се завърнат сами, защото никой не дойде.

Въпреки това конференцията се откри от секретаря на Област Русе (вероятно Русенска окръжна спортна област – б.р.), в която се размениха мисли относно бъдещето. Със съжаление и огорчение се констатира известно разочарование между събраните, а след това и от всички спортисти и железничари, поради това, че Управителният съвет на нашата Организация и в името, на която се рекламира състезанието, не бе представен.

Медал от финала на Железничарската купа през 1936 г.

Лицевата страна на медала, връчен на финалистите в турнира за Железничарската купа през 1936 г. © Репродукция: Нанко Нанев.

След обяд точно в три часа излизат от туристическия дом до самото игрище, най-тържествено подред две спортистки в униформа с железничарска емблема, носещи купата и медалите. След тях заедно с г-н Белев, членовете от управителните съвети на двата клуба и най-подир един след друг в две редици играчите на двата тима. Пристигнали в центъра на игрището, всички се обръщат към главната трибуна и когато групата поздравява по олимпийски публиката – екват гласовете на хористите при железничарски народен хор „П. Р. Славейков“ с „Шуми Марица“ и Химна на Царя, при което публиката става на крака и отдава чест при повишено настроение.

След тази церемония другарят Белев приветства двата тима, пожелава им успех на игрището, строга дисциплина в играта, в името на целите, които преследва българското железничарство. Също така представителите на двата тима си размениха приветствия и букети. Чест на двата тима и в тяхно лице направи председателят на Русенската Окръжна Спортна Област, като поздрави играчите с подбрани слова и поднасяйки разкошен букет на г-н Белев. След приветствията двете спортистки декорираха (наградиха) играчите на двата отбора с медали – отличие на финалистите при акламациите на гражданството.

Медал от финала на Железничарската купа през 1936 г.

Задната страна на медала, връчен на финалистите в турнира за Железничарската купа през 1936 г. В центъра е логото на Българската организация на железничарите и моряците, а под него е изписана датата 22 ноември 1936 г. © Репродукция: Нанко Нанев.

Дава се сигналът за започване на играта от рефера г-н Раковски на мястото на назначения за случая рефер, закъснял по неуважителни причини. Играта почва точно в 3:15 часа при доста хладно време. Софийските играчи са с фланелки – над тях с пуловери, а русенските само по фланелки. В самото начало играта почва много живо, нервно и темпераментно, като софиянци в първите няколко минути имат слабо надмощие, след което играта, която става много красива, се изравнява. Топката лети от крак на крак, от глава на глава, към едната и другата врата, без да може единият или другият да отбележат гол и така безрезултатно протече първото полувреме.

Още при почване на играта през второто полувреме русенци с много живо темпо се налагат на терена и взимат надмощие над играта. Забелязва се слаба умора у софиянци, които в известни случаи проявиха признаци на малки грубости. Публиката с трепет и затаен дъх следи играта в отделните й перипетии, като към средата на второто полувреме почва да проявява симпатии и да акламира русенци, които свиха обръча около вратата на софиянци и заплашваха всеки момент с гол.

В 30 минута на второто полувреме обаче, когато реферът обявява фаул в полза на русенци, който фаул става към тъча при средата на игрището, играчът – център форуардът на софиянци, в момент на пълно затишие на публиката, извиква нечовешки на рефера: „Ти си луд бе!“. След което реферът отива при него и го запитва: „Вие ли извикахте?“. Другарят му – левият инсайд, сигурно чувствайки се изморен и по-слаб, заявява, че той е извикал, обаче реферът не се лъже и изпъжда първия да напусне игрището, който не се подчинява и с когото се солидаризираха и останалите му другари.

След като реферът чака според футболните правила определеното време, прекрати играта, като обяви резултата административно 3:0 в полза на ЖСК (Русе) и изглежда софиянци предпочетоха последното, предчувствайки неизбежно своето поражение. До тук всичко хубаво, обаче, софиянци с тази своя демонстрация, изложиха реномето на железничаря и неговото хубаво име, създадени с толкова дълъг труд и постоянство от русенските спортисти поне в Русе.

Играта се провали, публиката навлиза в игрището и коментира с възмущение акта на столичани. Реферът бе безпристрастен и напълно основателен в решението си. Нищо, обаче, не стресна спортистите от София. На вечерята след мача в ресторанта са се държали недостойно. Като порицавам постъпките на спортистите-железничари от ЖСК (София), аз (дописникът на статията) желая да обърна внимание на отговорните лица да поставят всекиго на мястото му.“

Остава ни само да благодарим в мислите си на Стефан Доганов за възможността, десетилетия след този звезден миг за русенския футбол, да усетим магията на големия мач. Спечелената Железничарска купа, въпреки опорочения от столичани финал, е била голям повод за гордост не само за ЖСК (Русе), но и за целия град. По това време софийските железничари вече се превръщат в един изключително силен отбор, който през 1940 г. ще стане шампион на България при дебюта си в Националната футболна дивизия.

В онзи ден в края на ноември 1936 г., обаче, Русе ликува. Сребърната железничарска купа си остава най-ценният трофей, печелен от русенски отбор в национален турнир и до днес.

ЖСК (Русе) с Железничарската купа

Футболният отбор на ЖСК (Русе), носител на Железничарската купа през 1936. Трофеят е в ръцете на вратаря Стефан Калинов. © Репродукция: Спортна библиотека

Напиши коментар