Един пътепис за юнашката среща в Русе през 1902 г.

Спортно Русе

Сайтът Lokomotiv1930.com представя рубриката „Спортно Русе“. В тази поредица от статии спортният журналист Радко Димитров разказва за интересни факти и събития от спортната история и традиции на крайдунавския град.

На 15, 16 и 17 август 1902 г. /стар стил – 2, 3 и 4 август/ в Русе се провежда юнашка среща между дружествата от крайдунавския град „Юнак“ и „Русенски юнак“ и тези от столицата „Юнак“ и „Юнак – Шипчески герой“. В срещата вземат участие и отделни юнаци от Плевен и Горна Оряховица. Наскоро сайтът „Спортна библиотека“ публикува изключително ценен архив на излизалия в Чирпан в началото на XX-и век вестник „Борич“ – орган местното юнашко дружество „Чирпански юнак“. „Борич“, с редактор адвокат Кирил Славов, е едно от първите печатни издания, които публикуват информация за дейността на юнашкото движение в цялата страна. Името „Борич“ е било на местния таен революционен комитет, основан от Васил Левски по турско време. В броеве 12 и 13 от 1902 г. чирпанският вестник помества пътеписa „Пътни бележки по другарската юнашка среща в гр. Русе“, подписан от софийският „юнак Н.“ Този разказ дава изключително детайлни подробности за спортната проява, състояла се в Русе преди повече от 112 години. Посочена е пълната програма на юнашката среща, като са изброени всички спортни дисциплини, демонстрирани от участниците на русенския Велодром. Наред с това са дадени и подробности за съпътстващата културно-масова програма, която домакините са организирали за гостуващите юнаци. „СПОРТНО РУСЕ“ публикува пълния текст на пътеписа. Запазен е автентичният стил, с известна редакторска намеса, а в скоби са дадени някои обяснителни бележки.

„Пътните бележки за другарската юнашка среща в гр.Русе“ на страниците на чирпанския вестник „Борич“. © Снимка: вестник „Борич“, репродукция: Спортна библиотека

Пътни бележки по другарската юнашка среща в гр. Русе

На 1 август /14 август 1902 г – нов стил, б.р./ софийските гимнастически дружества „Юнак“ и „Юнак – Шипченски герой“ начело със знамената си потеглиха към софийската гара за пътуване на другарска среща в Русе. Гарата беше препълнена със зрители и приятели на юнаците, от които една трета изпровождаха останалите, които бяха пътници за Русе. Тренът тръгваше към 4 часа след обед, а пътуващите се аплодираха с ура.

При пристигането на гара Мездра, качиха се няколко любители за Русе, а също и на Плевенската гара, където дойдоха и юнаци, а пък на Горна Оряховица, когато тренът пристигна, пътуващите бяха изненадани от „Горни Оряховски юнак“, [членове на] който осветяваха с разни бои бенгалски огън на разни места гарата и поздравяваха юнаците и гостите им със „здравей“ и „ура“. На гарата в трена се качиха около 300 души пътници, а юнаци и юноши около 120 души.

На 2 август /15 август 1902 г. – нов стил/ сутринта в 8 часа и 15 минути тренът пристигна в Русе. На гара „Спирка“ /известна още като гара „Халта“ – западно от днешната Централна гара – б.р./ бяха построени Русенското плавателно дружество „Юнак“, дружество „Русенски юнак“, Русенското израилско гимнастическо дружество „Колоездачен клуб“, туристите, ловджиите и певчески хор „Лира“, както и мало и голямо от русенските граждани.

Юнаците, както и всичките гости, слязоха трена и се наредиха както подобава. Тогава г-н Михайлов, бивш русенски кмет /б.р. – Георги Михайлов – кмет на Русе в периода 1895-1899 г./, който представляваше русенските спортни дружества и граждани, поздрави юнаците и гостите със „здравей“ и добре дошли, като им благодари за посещението, което те правят на русенци. От страна пък на софиянци множеството беше приветствано с речта на Г. Н. Георгиев, чиновник в Българска народна банка, който благодари за посрещането на русенските граждани. След речите, в 9 часа, под строй тръгна певческият хор „Лира“, след тях музиката и софийските юнаци, ведно със знамената си, подир тях русенските колоездачи, ловджиите и пр., а след тях гостите и публиката. Като минаваха из града, чуваше се из публиката „браво, софиянци, прекрасна гледка на строя и как бодро стъпват, като че ли досега са били все военни“, а някои граждани от любопитство се приближаваха до някои юнаци и ги целуваха по челата. На друга страна пък се съглеждаха стари баби, девойки и млади булки, които от хубавата картина с юнаците дори плакаха и казваха: „Русе досега такова тържество от добри юнаци не е виждал.“

Шествието стигна до Мъжката гимназия /дн. училище „Христо Ботев“ – б.р./, където влезе в двора и там квартирната комисия все най-живо участие и разпореди, както юнаците по частните квартири, тъй и гостите. Особено се забелязваше гостоприемството от русенските юнаци, които, кой двама, кой трима юнака, завеждаха по домовете си. Това най-голямо впечатление направи на присъстващите, които си казваха: „Вижте как в юнаците съществува братска дружба!“.

Велодромът в Русе на оцветена пощенска картичка от началото на XX-и век. Това е мястото, на което се е провела юнашката среща през лятото на 1902 г.

На 2 август /15 август 1902 г. – нов стил/, в 4 часа след обед, всички юнаци се събраха пред гимназията и начело със знамената си, потеглиха през главната улица на Русе /ул.“Александровска“ – б.р./ за Велодрома, където дадоха игри, според следната програма:

1. Дефилиране на дружествата по следния ред:

а) „Софийски юнак“;

б) „Юнак-Шипченски герой“;

в) Русенско гимнастическо дружество „Юнак“;

г) Русенско ловджийско дружество „Сокол“;

е) Софийски и русенски колоездачи – по двама, четирима и осем в редица, сгъстени колони.

2. Общи свободни упражнения, изпълняват Софийските юнаци.

3. Упражнение на висилка, с и без въже – изпълнява „Софийски юнак“.

4. Упражнения с тояжки – изпълнява „Юнак-Шипченски герой“ – София.

5. Пирамиди, основни и на кон – изпълнява „Русенски юнак“.

6. Минаване с велосипеди между ленти и бутилки, с и без ръце – изпълняват софийски и русенски колоездачи.

7. Упражнение с бухалки – „Софийски юнак“.

8. Прескачане на кон с препятствие – „Русенски юнак“.

9. Бокс – „Юнак-Шипченски герой“ – София.

10. Свободни упражнения с велосипеди – софийски и русенски колоездачи.

11. Хвърляне на копие – „Софийски юнак“.

12. Свободни упражнения – „Юнак-Шипченски герой“ – София.

13. Бокс – изпълняват русенски юнаци.

14. Минаване с велосипеди между препятствия – софийски и русенски колоездачи.

15. Упражнения с паралелки /успоредка/ – софийските юнаци.

16. Упражнения на висилка – „Юнак-Шипченски герой“ – София.

17. Надбягване между желаещи, участващи в срещата велосипедисти – обиколки на Велодрома.

18. Овчарско прескачане – „Софийски юнак“.

19. Упражнение с тежести – „Юнак-Шипченски герой“ – София.

20. Сменяване на велосипеди между двама велосипедисти по време на движение – изпълняват софийските велосипедисти.

21. Правени на малки окръжности – с и без ръце – софийски и русенски колоездачи.

22. Упражнения с флагчета – „Русенски юнак“.

23. Пирамиди – „Софийски юнак“.

24. Стрелба по топки – изпълнява софийското ловджийско дружество „Сокол“.

25. Стрелба по хвърчила – русенско ловджийско дружество „Сокол“.

26. Стрелба по хвърчила – софийско ловджийско дружество „Сокол“.

27. Стрелба по топки – русенско ловджийско дружество „Сокол“.

28. Общо дефилиране на всички участващи в срещата спортни дружества.

Игрите бяха изпълнени така, както никой не можеше да предвиди, а те излязоха отлично по всичките номера. Особено многобройната публика, която беше дошла, аплодираше софийските юнаци, но това се заключаваше повече от старанията, които бяха положили главатарите – г-н Пешо Радоев и Александър Димитров, колоездачите майор Цачев, Марков и Зегер – заслужаваха особено внимание от публиката, понеже ролите си изиграха твърде сполучливо, а тъй също и другите колоездачи.

Прескачане на кон е една от гимнастическите дисциплини на русенските юнаци.

Едва в 7:30 часа вечерта се свършиха игрите и се пусна един балон, когото вятъра отнесе. И така всички юнаци под команда начело с музика занесоха знамената си и се разотидоха за вечеря, а в 9 часа, след вечеря всички се събраха пред опълченския паметник (Паметникът на Свободата в центъра на Русе – б.р./ Юнаците носеха книжни фенери и около 50 факли, начело с музиката обиколиха главните улици на града, а шествието трая до 12 часа през нощта. Главно се отличаваха юнаците със своите юнашки и военни песни. С една реч – шествието стана импозантно.

На 3 август /16 август 1902 г. – нов стил/ юнаците почиваха, а някои от тях разглеждаха забележителностите на града, а вечерта се даде забавителна танцувална вечеринка в хотел „Исляхането“, която беше посетена от многобройна отбрана публика, която имаше нямаше къде да седи от претрупване. Тук певческото дружество „Лира“ направи няколко забавления със своите хубави свирни. Това увеселение трая близо до сутринта.

На 4 август /17 август 1902 г. – нов стил/, около 9 часа сутринта, румънски параходи пренесоха за Гюргево – първият – юнаци и юнакини, вторият – юнаци и юначета, ловджии, колоездачи и др. На румънското пристанище властите, които бяха в униформа, поздравиха юнаците с „добре дошли“. Всички като туристи обикаляха града Гюргево и в 2 часа след обед се върнаха в Русе. Тук юнаците дадоха допълнителни игри по желанието на публиката, по няколко номера от програмата с намален вход. Също имаше някои номера изпълнени от ловджии, колоездачи, както и надбягване.

На 5 август /18 август 1902 г. – нов стил/, около 10-11 часа всички юнаци, колоездачи, ловджии се фотографираха в една обща отлична група. След това Софийското гимнастическо дружество „Юнак – Шипченски герой“ се снима в отделна група и в 2 часа и половина след обед софиянци, горнооряховци, плевенци и всички колоездачи и ловджии, начело с градската музика, тръгнаха за гарата, където ги чакаше трена за София. На гарата г-н Михайлов държа прощална реч, като благодари на софийските юнаци за отличните им игри и добрата среща, поздрави юнаците със „здравейте“ и им пожела добро завръщане по домовете им. От страна на софиянци капитан Балтаджиев поздрави и благодари на русенските юнаци и граждани за добрия прием, който направиха на софиянци, като поздрави юнаците със „здравейте“, а гражданите с „довиждане“. Тренът тръгна. От всички прозорци на трена се чуваше, както от юнаците, така и от гражданите „ура….. здравейте“.

Около 1 часа след полунощ тренът пристигна на гара Горна Оряховица. Там бяха излезли много граждани да посрещаната своите чада-юнаци, като осветяваха гарата с разноцветни бенгалски огньове. Там тренът стоя няколко минути. Софийските и горнооряховските юнаци се любуваха на добрата братска разходка, а някои даже пожелаха да останат в Горна Оряховица. При тръгването на трена, председателят на Софийското гимнастическо дружество „Юнак – Шипченски герой“ поздрави юнаците със „здравейте“ и им пожела идущата година, дано бъдат щастливи, да отидат на екскурзия в София.

На плевенската гара бяха посрещнати от юнака Хинков и др. Софийските юнаци останаха да разгледат историческите местности на град Плевен, а на следващия ден пристигнаха в София. Казват те, че били останали много доволни от град Плевен.

Това е то, срещата в град Русе при скончаване на летния сезон от софийските юнаци. Те все си споменуват и милеят за тази братска среща и ще си припомнят как те ще могат един ден да отплащат тези големи приятелски задължения.

Юнак: Н.

Куриозното е, че архивът на излизащия в Чирпан вестник „Борич“, който „Спортна библиотека“ публикува, е бил собственост на Русенското гимнастическо и плавателно дружество „Юнак“. За това съдим по бележката в горния десен ъгъл и по пощенските печати

Напиши коментар