Отбелязваме 80 години от триумфа на ЖСК (Русе) с Железничарската купа

ЖСК (Русе) е първият носител на Железничарската купа в България. Турнирът за този трофей е учреден през 1936 г. и се провежда още същата година. В него вземат участие всички железничарски спортни клубове у нас.

Финалът е предвиден да се играе на игрище „Алеите“ в Русе. До него достигат двата най-силни железничарски отбора у нас по това време – ЖСК (Русе) и ЖСК (София).

22 ноември 1936 г. бил ден като днешния – студен и мразовит – от онези, в които късната есен отстъпва мястото си на идващата зима. Хиляди привърженици на футбола се стекли от всички краища на града, за да наблюдават на живо финала в турнира за Железничарската купа и да подкрепят русенци срещу столичните им колеги.

Точно в 3 часа и 15 минути след обед реферът Раковски дал първия съдийски сигнал. Софиянци облекли пуловери върху екипите си, нашите железничари почнали мача само по неповторимите си черно-бели фланелки на шахматно разположени квадрати.

След равностойно първо полувреме, русенци налагат своя стил и започват все по-осезаемо да застрашават вратата на гостите. Голът, както се казва, се пече. Към 75-ата минута при нарушение в наша полза, централният нападател на ЖСК (София) апострофира рефера, който от своя страна го отстранява от игра. Тимът на столичани решава да напусне терена в знак на несъгласие и така финалният мач е опорочен. Съдията Раковски присъжда служебна победа с 3:0 за ЖСК (Русе), а с това им връчена и Железничарската купа.

Спечелването на този първи трофей за русенския футбол изобщо има изключително силно значение за утвърждаването на железничарския клуб като един от водещите в града. Сребърната купа (позлатена отвътре) донася слава и престиж на ЖСК (Русе) и за клуба започва да се говори с уважение от страна на местната общественост.

Предпоставките за този успех се дължат до голяма степен на два фактора. Първият е налагането на млади и талантливи футболисти в представителния отбор за сметка на оттеглянето на някои от ветераните. Вторият е свързан със сериозната работа на треньора Георги Пармаков, под чието ръководство футболният тим на ЖСК (Русе) израства в тактическо отношение, прилагайки успешно модерната по онова време формация WM.

От един от аутсайдерите в местния шампионат нашите успяват да се превърнат във важен фактор, с който всеки започва да се съобразява. В два поредни сезона – 1935/36 и 1936/37 – железничарите завършват втори в градското първенство след гранда Левски (Русе). Така се достига до годините преди и след Втората световна война, когато ЖСК /през 1945 г. преименуван на „Локомотив“/ става тотален хегемон в крайдунавския град – с пет титли на Русе и участия във финалите на Държавното първенство.

Повече подробности от този славен момент в историята на русенските железничари, както и информация за самата Железничарска купа, а също и репортаж от финалния мач, пресъздаващ по-изключително добър начин атмосферата на игрище „Алеите“ в този ноемврийски следобед на 1936 г, вижте в следващата статия:

Триумфът на ЖСК (Русе) с Железничарската купа през погледа на Стефан Доганов

zhsk1936

Напиши коментар