Домът на „железничарите“ стана на 50 години

Ако сте присядали преди години по неговите трибуни, ако сте изживявали радостта от победите на „червено-черните“, ако сте подвиквали искрено: „Хайде, Локо!“ – то това е вашият дом.

През 2016-а година стадион „Локомотив“ в Русе навърши половин век. Да, липсват тържествата, но за тяхната липса ще стане дума в края на тази статия.

1966-а година била още във времената, когато изписвали железничарите без кавички. Т.е., ставало дума за истински железничари – работници в ЛВЗ и в Депото, гаровият персонал, пристанищните работници. Точно с техните усилия, доброволен труд и със средства, осигурени по линия на БДЖ е построен днешният стадион „Локомотив“. Той приютил не само футболния тим, но и другите спортове в железничарското физкултурно дружество, което освен ведомствено, имало задачата и да „покрива“ териториално източната част на Русе по линия на масовия спорт – детски градини, училища, учреждения, работнически колективи, квартални инициативи т.н.

Няма да сбъркаме, ако кажем, че този стадион е бил и все още е част от спомените на десетки хиляди русенци. Не само заради футболните мачове, не само заради различните спортни първенства, турнири, спартакиади и пр., не само заради културно-масовите мероприятия…

Мач на стадион "Локомотив"

Футболна среща на стадион "Локомотив" в Русе през 70-те години.

Официално му откриване било на 26 юни 1966 г. Домакините на новия стадион от ДФС „Локомотив“ организирали богата спортна програма за хилядите русенци по трибуните. Вестник „Дунавска правда“ отбелязва, че бурно били аплодирани красивите гимнастически съчетания, които изпълнили на висилка, греда, успоредка и на прескок гимнастиците и гимнастичките на железничарското дружество.

Любителите на борбата били особено разпалени заради организираните масови народни борби. Бурни реакции сред публиката предизвикало награждаването на победителите в схватките. По старата традиция те били наградени с живи телета, кочове, шилета и пр.

Точно в 17:00 часа започва голямо оживление сред хилядното множество. Дадено е началото на официалната част по откриването на новия стадион. Самият министър-председател на Народна република България и генерален секретар на БКП Тодор Живков се появява на трибуната и държи реч, след което обявява стадион „Локомотив“ за открит.

Oткриване на стадион "Локомотив"

Комунистическият лидер Тодор Живков поизнася реч на официалната церемония по откриването на новия стадион "Локомотив" в Русе на 26 юни 1966 г. Снимка: в."Дунавска правда"

В своето слово Тодор Живков обвързва откриването на новото съоръжение със 100-годишнината на първата железница в България – линията Русе-Варна /1866 г./, съответно и със 100-годишнината на Локомотивно-вагонния завод /ЛВЗ/.

„Аз нямам представа какво е представлявал Русе по времето на Митхад паша. Русе е бил напреднал град тогава. Но може би не това, което е сега. Русе днес е един от центровете на нашата машиностроителна промишленост. Може ли да си представим машиностроителна промишленост без Русе? Може ли да си представим текстилна промишленост без Русе? Голям дял заемат тук хранително-вкусовата промишленост, химическата промишленост и други. Изобщо, Русе става крупен за мащабите на страната промишлен център. Русе стана и става значителен културен център на републиката“, отбелязва в речта си Тодор Живков.

След церемонията от тунела излизат представителните футболни отбори на Локомотив (Русе) и Септември (София), за да изиграят мача си от XXXII-ия кръг на Северната „Б“ група. Окрилени от новата си придобивка и от хилядите си привърженици по трибуните железничарите побеждават столичния тим с 3:1. Това отдалечава гостите от целта им – първото място в класирането през сезон 1965/66, но и не помага на локомотивци да се спасят от изпадане.

Локо (Русе) през сезон 1969/70

Футболният отбор на Локомотив (Русе), сниман на клубния стадион "Локомотив" през сезон 1969/70. Прави /от ляво на дясно/: Димитър Андонов, Благой Ковачев, Александър Цонев, Христо Станчев, Тихомир Гьоков, Евтим Николов; Клекнали /от ляво на дясно/: Веселин Колев, Ремзи Нуриев, Димитър Митов, Людмил Александров, Станчо Димитров. Снимка: Личен архив на Благой Ковачев.

От тези години теренът на стадион „Локомотив“ помни големите футболисти на „червено-черните“ – вратарят Христо Станчев /Инката/, Никола Неделчев /Башика/, Демостен Яков, Методи Методиев, Ценко Георгиев, Ремзи Нуриев, Станчо Димитров /Бучката/, Благой Ковачев, Димитър Андонов, Димитър Митов, Александър Цонев, Веселин Колев, Йордан Цонев и много други, останали верни на Локо (Русе) и защитавали с чест и всеотдайност неговия екип.

Към тях трябва да прибавим и поне дузина бивши „дунавци“, отхвърлени от „първия отбор“ и завършили кариерата си на новия стадион „Локомотив“. И като стана дума за тези традиционни русенски „трансфери“, нека да припомним, че не друг, а големият голмайстор Никола Йорданов е повеждал с капитанската лента към терена „железничарския“ тим от тунела на стадиона.

Локо (Русе) през 1970 г.

8 август 1970 г: Футболният отбор на Локомотив (Русе) при официалното откриване на сезон 1970/71. От ляво на дясно: Васко Киров, Станчо Димитров, Димитър Станчев, Деко Лалчев, Ценко Георгиев, Александър Цонев, Методи Методиев, Благой Ковачев, Димитър Василев, Иван Иванов, Никола Йорданов /капитан/.

През 1978 г. е поставен рекордът по посещаемост на стадион „Локомотив“ за всички времена. Съоръжението е арена на един култов концерт, оставил трайни спомени в градската памет – този на австрийската група „Супермакс“ /“Supermax”/. Данните са противоречиви, но повечето сочат цифрата от 25 000 души, а според мнозина още няколко хиляди зрители са останали извън стадиона.

Рекорда за футболен мач пък държи полуфиналът за Купата на Съветската армия през май 1989 г. На стадион „Локомотив“ гостува не кой да е, а изключително силният не само у нас, но и в Европа, тим на ЦФКА Средец (София). 12 000 души наблюдават този запомнящ се футболен спектакъл, в който изпадащият от „Б“ група отбор на русенските „железничари“ се опъва здраво на шампиона на България. Крайният резултат е 2:4.

сезон 1984/85

Разширеният състав на Локомотив (Русе) през 1984 г. Снимката е правена на клубния стадион на "железничарите". Първи ред /клекнали - от ляво на дясно/: Благовест Георгиев, Пламен Добчев, Красимир Колев, Борислав Стоянов, Евгени Игнатов, Илиян Минчев /Зоро/, Пламен Петков; Втори ред /в средата - от ляво на дясно/: Цоню Кюранов /администратор/, Тома Филипов, Илия Янков, Тодор Тодоров /ст.треньор/, Станислав Пашев, Явор Кирилов, Георги Билев /треньор/; Трети ред /горе - от ляво на дясно/: Михаил Стоянов, Сергей Симеонов, Сашо Тодоров, Иван Инджов /лекар/, Томислав Господинов, Румен Монев, Динко Господинов, Стоян Пумпалов. Снимка © Личен архив на Борислав Стоянов Димитров.

И понеже говорим за 80-те години, няма как да не отбележим онзи култов отбор, сглобен от старши треньора Тодор Тодоров, който с доста млади футболисти, отхвърлени от къде ли не, успя да изнесе запомнящи се мачове и да се превърне в турнирен боец за купите, отстранил не един и два елитни тима. Тома Филипов, Борислав Стоянов, Илиян Минчев /Зоро/, Благовест Георгиев, Мариян Тодоров, Евгени Игнатов, Станислав Пашев, Пламен Петков /Пачо/, Драгомир Григоров, Илия Янков, Сашо Тодоров, Румен Монев, Димитър Тотев, Валери Горначки, Евгени Колев и още много от тяхното поколение имат легендарен статус сред привържениците на Локо (Русе) от онези години.

Краят на комунистическия режим и последвалата го голяма икономическа криза довеждат до промени. В тези тежки условия тихомълком БДЖ, в чиято система е ЛВЗ, прехвърля собствеността на стадион „Локомотив“ в активите на Община Русе поради невъзможност да продължи поддържането му. Самият футболен клуб е пред закриване. Спасителният вариант е намерен, когато за щедър спонсор е привлечена „Русенската корабостроителница“, а името на клуба е променено на „Корабостроител“.

ФК Локомотив (Русе) - сезон 1995/96

Отборна снимка на първия отбор на Локо (Русе) след връщането на името през лятото на 1995 г. Клекнали (от ляво на дясно) Николай Николаев, Емил Гидолов, Димитър Димитров, Йордан Димитров, Стефан Митов, Илиян Памуков, Ценко Серафимов, Росен Станков. Втори ред (от ляво на дясно): Ремзи Нуриев (ст. треньор), Валентин Николаев (администратор), Тихомир Димитров, Величко Великов, Драгомир Енчев, Николай Боянов, Борислав Богомилов, Огнян Аспарухов, Стоян Младенов, Игнат Младенов (председател на ФК). Трети ред (от ляво на дясно): Борис Попов (лекар), Красимир Дончев, Евгени Ангелов, Виктор Нанков, Орхан Османов, Деян Денев и Стоян Илиев (техн. директор).

В средата на 90-те години е изграден нов боеспособен отбор, направил дълъг престой в „Б“ група. Заслугата е на треньора Никола Христов, както и на последвалите го на поста Ремзи Нуриев и Георги Велинов. Играчи като вратарят Красимир Дончев /Пищата/, Ценко Серафимов, Стефан Митов, Николай Боянов, Борислав Богомилов, Михаил Христов, Иво Георгиев, Иван Близнаков, Симеон Кръстев, Христофор Цочев, Илиян Памуков, Величко Великов, Виктор Нанков и др. дадоха облика на тима от този период.

Последвалите мъки в третия ешалон и закриването на футболния клуб през 2002 г. хвърлиха стадион „Локомотив“ на безстопанствеността. Домът на „железничарите“ остана без своята вярна публика, гъсти храсталаци превзеха трибуните, теренът придоби отчайващ вид…

Стадион "Локомотив" - 27 юли 2005 г.

© снимка: Тихомир Стоичков

Съоръжението бе ползвано последователно от детско-юношеските отбори на ФК Русе ’99, тук бе възроден ФК Дунав (Русе) през 2003 г., а след 2004 г. като наемател, и от 2006 г. като концесионер, стадионът и до днес е във владение на ФК Аристон. Не остана незабелязано едно от първите действия на новите концесионери, а именно смъкването на табелата с надпис „ЛОКОМОТИВ“ от централния вход на стадиона.

Стадион "Локомотив" - 19 май 2006 г.

Първото нещо, което предприеха концесионерите на стадиона ФК Аристон (Русе) бе смъкването на таблото с надпис "Локомотив" от централния вход. © снимка: Радко Димитров

Това отношение към името и към символите на запазената марка на „железничарите“ в русенския футбол донякъде обяснява и случилото се впоследствие, когато ФК Аристон реши, че може да се пише „възродител“ и „естествен продължител“ на дългогодишните традиции на Локо (Русе).

Това нагло посегателство към историята и бруталното използване на железничарските символи за частни нужди срещна силен отпор не само сред останалите верни привърженици на оригиналния „червено-черен“ отбор, но и сред русенската футболна общественост. Наложи се дори феновете на градския съперник „Дунав“ да припомнят на самозабравилите се ръководители на ФК Аристон къде се намират, издигайки специално подготвени транспаранти по време на мач между двата отбора във „В“ група, проведен на стадион „Локомотив“.

23 септември 2012 г. Аристон (Русе) – Дунав (Русе) 0:1, в среща от „В“ група, играна на стадион „Локомотив“.

Минаха доста години преди настоящия концесионер да започне реална работа по възстановяването на футболните съоръжения в спортния комплекс на „железничарите“. Първите видими инвестиции от страна на фирма „Аристон-С“ бяха направени едва през 2010-2011 г. Тревното покритие на централния терен беше подобрено, козирката на стадиона – измазана в червено и черно. Изградени са три изкуствени терена. Западният вход на стадиона и информационното табло бяха ремонтирани.

Към днешна дата стадион „Локомотив“ е домакин на тренировките и на мачовете на футболната школа на ФК Аристон, често е и арена на разнообразни футболни турнири. Съоръжението обаче все така си остава встрани от големия футбол.

И ето, изниза се половин век от построяването на Дома на „железничарите“. Това се случи на 26 юни 2016 г., а три дни по-рано Русенският съд регистрира възстановения ФК Локомотив. Но стадионът засега остава във владение на ФК Аристон, тъй като настоящата концесия изтича в началото на 2021 г.

По неофициална информация, ръководствата на днешните ФК Аристон и ФК Локомотив са провели разговор, на който е била обсъдена възможността възстановеният „железничарски“ тим да се върне в своя традиционен дом. Такава възможност обаче е била отхвърлена от настоящия концесионер.

Достигна се до куриозната ситуация детски тим на днешния Локомотив (Русе) да „гостува“ на стадион „Локомотив“ за официални мачове. Още по-куриозното е, че русенските „железничари“ днес ползват без проблеми всички налични спортни бази в града, с изключение единствено на тази, в която са вкоренени дългогодишните им традиции.

Но в живота правдата винаги възтържествува, рано или късно. Въпрос на време е Домът на „железничарите“ да стане отново дом на онези, които истински милеят за локомотивската кауза.

30 юли 2016

Централната трибуна на стадион "Локомотив". © снимка: Васил Тодоров.

Напиши коментар