Морал и чест

„С пари история не се купува“ и „ФК Локо = 1930, фирма Аристон = 1991, ФК Аристон = 2004“ са лозунгите издигнати феновете на Дунав при последния им мач срещу Аристон на стадион „Локомотив“ през есента на 2012 г.. Привържениците на градския съперник на „железничарите“ показаха достойнство и подкрепа за каузата. А тя е много проста – тържество на истината. Истината, каквато е.

Всичко това се случва точно 10 години, след като Локомотив отиде някак си безвъзвратно в историята и поне 5 години, откакто неговата история и символи са обект на нагло посегателство от страна на ФК Аристон. А самата история на Аристон, както се казва, буквално е съшита с бели конци. От началото досега. И за съжаление един не лош проект за частен футболен клуб беше опорочен от мегаломанските амбиции и наглото безочие на хората, които го движат.

Последната версия на емблемата на ФК Аристон

Железничарският символ - колелото с крилата и годината 1930 се появиха поетапно в емблемата на ФК Аристон

Как така един шивашки бос се събуди една сутрин и реши да се вживява в ролята на „железничар“? Как въпреки скандалите на една пресконференция и последвалия силен медиен шум, шивашкият бос реши да продъжи и да докаже сам на себе си колко е голям и велик? Коя беше онази ръка подменила реалната година „2004“ с „1930“ в логото на Аристон? Същата ръка ли сложи железничарския символ – колелото с крилата в аристонската емблема и не беше ли по-честно вместо това там да има някакъв мотив с игла и конец? И накрая, в този ред, какво следва? Може би „А“-то между двете топки ще стане „Л“? Или между двете топки ще се появи нещо голямо и мъжествено?

С пари история не се купува. Същото важи и за уважението.

Да, днес можеш да си купиш медиен комфорт. Можеш да поръчаш на някой дизайнер да ти нарисува каквато си искаш емблема. Можеш да налагаш на стадион, който е общинска собственост и се казва „Локомотив“, чуждо име или както му казват в тези шивашки среди – бранд. Можеш да поръчаш и на някой „историк“ да ти донесе вода от девет кладенеца и да ти докаже как 100 години назад самият ти си участвал в нещо си и как без твоята неоценима помощ нищо не би се случило така, както е днес. Но кой би повярвал на твоята история, съшита набързо и калпаво с бели конци? И най-важното – вярваш ли си ти самият?

Какво очакваш от русенската общественост – бурни аплодисменти за един селски тарикат, който е решил, че щом има пари, всичко му е позволено и всичко е възможно?

Днес аплодисментите отиват за феновете на „Дунав“. Те показаха нагледно какво значи морал и чест.

С пари история не се купува

Напиши коментар