„Раковски“ достоен за рекордите на „Гинес“ или възходът и падението на „войводите“

Русенският футболен клуб „Раковски“ с право може да претендира за книгата на „Гинес“, но за съжаление с печален рекорд. Само за период от седем години „войводите“ тръгнаха от окръжните групи, стигнаха до майсторската група и се върнаха там, откъдето започнаха.

В българската история на футбола, а може би и в световната, няма друг подобен клуб, който за толкова кратко време да успее да направи огромен скок напред (тогава известен русенски журналист бе го сравнил със скока на Христо Марков) и след това да се срине на дъното на футболната йерархия. Но причината за това е свързана преди всичко с до болка познатото безпаричие.

Годината е 1992. Капитанът на „Дунав“ от недалечното минало Слави Калчев събира група юноши от кв.“Възраждане“ с цел създаване на ФК „Раковски“, като наследник на някогашния отбор със същото име от далечната 1927 година, който спира да съществува през 40-те.

Със сформирания състав „Раковски“ започва участие в „Б“ окръжната група. Началото обаче, като всяко начало, е трудно. Липсват пари, липсва и екипировка. Тогава на помощ се притича русенският бизнесмен Оскар Цанков (бивш футболист), на поста старши треньор застава Тодор Тодоров. Цанков привлича още десетина свои сътрудници, готови да подкрепят финансово възобновения „Раковски“. Сред спонсорите на отбора е и бинго „Барса Стоичков“. Всичко това носи първия успех –

ОТБОРЪТ ЗАСТАВА НАЧЕЛО НА ГРУПАТА
след края на сезон 92/93 година и получава виза директно за „В“ група, прескачайки „А“ окръжната.

През сезон 93/94 „Раковски“ се състезава в зона „Русе“ (сегашните четири „В“ групи тогава са били разделени на осем зони – Благоевград, Враца, Бургас, Пловдив, София, Варна, Плевен и Русе). В отбора са вратарят Маринов, Григоров, Цонев, Цочев, Серафимов, Гецов, Тодоров, Ремзи, Димитров, Дженков, Тотев, Кирилов, Георгиев, Иванов, Станков, Младенов, Ованесян, Христов, Банков, Николаев, Владимиров, Петров. „Раковски“ и в тази група

БУКВАЛНО МАЧКА ПРОТИВНИЦИТЕ СИ –
играчите печелят с лекота победи с по 6:0, 7:0, 11:0 срещу „Исперих“, 12:0 срещу „Антибиотик“ (който днес е в „Б“ група и беше с мераци за „А“). Русенци стават първи в зона „Русе“ с актив от 24 победи, 3 равни и 3 минимални загуби, регистрирайки абсолютен рекорд по отбелязани голове за един сезон – 108 срещу само 7 в своята врата.

През следващия сезон 94/95 „Раковски“ е вече в професионалния футбол сред отборите на Северна „Б“ група. В редиците на „войводите“ се присъединяват от „Локо“ – Русе опитните Румен Монев, Коста Аврамов, Илия Янков. Идват още Мастънов, Близнаков, Ковачев, Попиванов, Теофоолу (днес е топреализатор на „Б“ група с „Черно море“). Голмайсторът Боби Георгиев обаче напуска „Раковски“ в посока Варна.

В ТЕЖКА БИТКА ЗА ПЪРВОТО МЯСТО
със „Спартак“ (Вн) „войводите“ остават втори с едно попадение по-слаба голова разлика от варненци. Активът на русенци е 19 победи, 8 равни и 3 загуби при голово съотношение 66-19. Тотев е трети в листата на стрелците със 17 гола. „Раковски“ трябва да играе бараж за влизане в „А“ група срещу първенеца на Южната „Б“ група – „Марица“ (Пд). След крайно драматичен мач играчите на Тодор Тодоров бият с 3:2, след гол в последната минута на Теофоолу и намират място в елита на България за сезон 95/96.

В отбора идват още Шишков, Кръстев и Пачо Петков, но Тотев отива в „Славия“. Напускат и някои други играчи. След края на сезона „Раковски“ завършва на 13-о място, записвайки 9 победи, което му гарантира място сред майсторите и за следващата година.

ИЗВЕДНЪЖ ОБАЧЕ ПАРИТЕ СПИРАТ ДА ТЕКАТ
в отбора и опитните футболисти се разбягват по други клубове. Започва началото на края. „Войводите“ записват загуба след загуба. Тодоров напуска кормилото, като на него застава Никола Христов. След края на сезон 96/97 тимът е последен в „А“ група със само една спечелена точка.

Излезе и футболният виц на годината:
„- Каква е разликата между „Раковски“ и калинката?
– Животинката имала повече точки?!“

През сезон 97/98 „Раковски“ се обедини с „Дунав“, но и това не помогна. Сборният тим е на последно място в „Б“ група. През 98/99 „войводите“ са пак при аматьорите. Отборът е с двама президенти – Оскар Цанков и Светлозар Маринов. Последва ново обединение, този път с „Малчика“ Батишница. През кормилото минават Людмил Александров и Цоню Кюранов, а от онзи тим е останал само ветеранът вече Дженков. Сриването на „Раковски“ продължи. Догодина някогашните „войводи“ ще играят там, където бяха преди седем години. Тъжно, но факт.

Мнения

Напиши коментар