Канал 1930

ФК Локомотив (Русе) се завръща на футболната карта

С нова съдебна регистрация и с много надежди за полагането на едно солидно ново начало, ФК Локомотив (Русе) се завръща на родната футболна карта с идващия сезон 2016/2017. За последно „железничарите“ участваха в първенството преди 14 години, когато през 2002 г. спечелиха промоция в „Б“ група, но клубът бе закрит от тогавашното си ръководство.

Локо (Русе) и Дунав мерят сили в контрола в Тревненския Балкан през лятото на 1967 г.

Провеждането на летни тренировъчни лагери е част от подготовката на русенските футболни отбори от десетилетия насам. Още през 30-те години на XX-и век спортната преса информира за лагери и контролни мачове, играни от Раковски (Русе) и ЖСК (Русе) в Трявна и околностите му. През годините след това планинските курорти от северната страна на Стара планина продължават да приемат русенските футболни тимове в горещите летни месеци преди началото на първенствата.

Концесионерът на стадион „Локомотив“ върви към тих банкрут

Частният футболен клуб „Аристон“, който взе на концесия стадион „Локомотив“ в Русе в началото на 2006 г., е на крачка от пълен банкрут, твърдят източници на Lokomotiv1930.com. След като преди повече от година представителният отбор на клуба прекрати участието си в Североизточната „В“ група, в последствие детско-юношеските формации на „Аристон“ също са разпуснати, а инвестиционната дейност на стадиона е прекратена.

Триумфът на ЖСК (Русе) с Железничарската купа през погледа на Стефан Доганов

ЖСК (Русе) е основан на 4 декември 1930 г. За много кратък период от време футболният тим на русенските железничари излиза от рамките на своето ведомство и се превръща в един от лидерите в градското първенство. Причините за това са най-различни, но може би най-силно значение за нарасналата неимоверно много репутация на ЖСК (Русе) има спечелената през 1936 г. Железничарска купа.

Нови дарения за Lokomotiv1930.com

Lokomotiv1930.com получи сериозни дарения под формата на снимков материал и информация в последните няколко седмици. Списъкът с дарителите е дълъг, което ни задължава да продължим със същото усърдие и ентусиазъм да поддържаме този сайт.

Иво Георгиев: „Шефът на Корабната ми даде 1 000 000 лева в торба“

Бившият футболист на Корабостроител (Русе) Иво Георгиев даде тези дни обширно интервю в жълтата преса, цитирано от сайта Sportal.bg. Между редовете в дългия и любопитен разказ за неговата футболна кариера той прави признанието, че шефът на Корабостроителницата Пенко Димитров му дал торба с 1 000 000 лв като личен трансфер при пристигането му на стадион „Локомотив“ в Русе.

Пращат Локо (Русе) в окръжната група за 50-годишния му юбилей

Зоните – българската трета дивизия в периода 1959 – 1979 г., са закрити, а до създаването на познатите днес „В“ групи има още време. Така Локомотив (Русе) от кандидат за влизане в „Б“ група е пратен да играе с отбори като Бодра смяна (Мартен) и Динамо (Караманово). Никак не е чудно, че „железничарите“ печелят първото място в Окръжната група през сезон 1979/80 с почти пълен актив – само две равенства и голова разлика 121:11.

Club Sportif “JELESNITCHARSKY” Roustchouk – Bulgarien

На 1 ноември 1936 г. ЖСК (Русе) побеждава с 5:1 Добруджа (Русе) в среща за първенството на Русенска Окръжна Спортна Област за сезон 1936/37. Представяме ви тимовият лист на железничарите от проведения предсъстезателен медицински преглед, отпечатан на официална бланка на клуба. В скоби сме дописали позициите на играчите, според историческите данни, с които разполагаме. ЖСК играе по системата WM, преведена на днешен език – 2-3-2-3. Тази модерна за времето си тактическа формация позволявала отборът да напада със седем играчи и да се брани също с толкова, като средната линия и крилата преливали от защита в нападение и обратно. Заслугата за това е на Георги Пармаков, треньор на ЖСК (Русе) в онези години.

Железничарско дерби между Русе и Печ на „Алеите“ през 1936 г.

Покрай събирането на информация и резултати от първите години след основаването на ЖСК (Русе) се установи вероятният първи международен мач на железничарите. Вероятен, защото липсват подробности за проведена преди 3 октомври 1936 г. друга среща на ЖСК (Русе) срещу съперник от чужбина.

Студент от НСА написа реферат за Локомотив (Русе)

Историята на един "железничарски" клуб от Русе

Русенският студент от Националната спортна академия „Васил Левски“ Дилян Маринов разработи реферат по История на физическата култура и спорта на тема „Историята на един „Железничарски“ клуб от Русе. Годината е 2013-а. Може само да ни радва, че точно 83 години от основаването на ЖСК (Русе) и 11 години след ликвидирането на „червено-черния“ отбор – историята и традициите му са обект на научна дейност.

Студентът от НСА Дилян Маринов

Студентът от НСА Дилян Маринов

Преподавателят от НСА едва ли е предполагал какво може да се получи като краен резултат от така зададената тема. Заслугата днес в българската спортна академия да има документ, описващ създаването и историята на Локомотив (Русе) е изцяло на Дилян Маринов. Точно той е човекът избрал да разработи темата за поредния си изпит в НСА.

Lokomotiv1930.com оказа активно съдействие в процеса на разработката на реферата и предостави най-новите исторически данни, за да се придаде необходимата достоверност и коректност на изнесените факти.

Рефератът по История на физическата култура и спорта на тема „Историята на един „Железничарски“ клуб от Русе“ може да бъде изтеглен оттук.

Титулната страница на реферата на Дилян Маринов.

Из клубния живот на ЖСК (Русе)

Документ от Държавния архив в Русе разказва за клубния живот на ЖСК през първите години след основаването му. Негов автор е Стефан П. Доганов, столар в Ж.П. работилница – Русе. По всяка вероятност този текст представлява слово, произнесено на вечеринка на клуба по случай празника Баба Марта на 2 март 1935 г. Освен трите страници в тази архивна единица има и план-сметка от самата вечеринка. Lokomotiv1930.com публикува факсимилета на документа, както и неговия пълен текст.

Морал и чест

„С пари история не се купува“ и „ФК Локо = 1930, фирма Аристон = 1991, ФК Аристон = 2004“ са лозунгите издигнати феновете на Дунав при последния им мач срещу Аристон на стадион „Локомотив“ през есента на 2012 г.. Привържениците на градския съперник на „железничарите“ показаха достойнство и подкрепа за каузата. А тя е много проста – тържество на истината. Истината, каквато е.

Всичко това се случва точно 10 години, след като Локомотив отиде някак си безвъзвратно в историята и поне 5 години, откакто неговата история и символи са обект на нагло посегателство от страна на ФК Аристон. А самата история на Аристон, както се казва, буквално е съшита с бели конци. От началото досега. И за съжаление един не лош проект за частен футболен клуб беше опорочен от мегаломанските амбиции и наглото безочие на хората, които го движат.

Последната версия на емблемата на ФК Аристон

Железничарският символ - колелото с крилата и годината 1930 се появиха поетапно в емблемата на ФК Аристон

Как така един шивашки бос се събуди една сутрин и реши да се вживява в ролята на „железничар“? Как въпреки скандалите на една пресконференция и последвалия силен медиен шум, шивашкият бос реши да продъжи и да докаже сам на себе си колко е голям и велик? Коя беше онази ръка подменила реалната година „2004“ с „1930“ в логото на Аристон? Същата ръка ли сложи железничарския символ – колелото с крилата в аристонската емблема и не беше ли по-честно вместо това там да има някакъв мотив с игла и конец? И накрая, в този ред, какво следва? Може би „А“-то между двете топки ще стане „Л“? Или между двете топки ще се появи нещо голямо и мъжествено?

С пари история не се купува. Същото важи и за уважението.

Да, днес можеш да си купиш медиен комфорт. Можеш да поръчаш на някой дизайнер да ти нарисува каквато си искаш емблема. Можеш да налагаш на стадион, който е общинска собственост и се казва „Локомотив“, чуждо име или както му казват в тези шивашки среди – бранд. Можеш да поръчаш и на някой „историк“ да ти донесе вода от девет кладенеца и да ти докаже как 100 години назад самият ти си участвал в нещо си и как без твоята неоценима помощ нищо не би се случило така, както е днес. Но кой би повярвал на твоята история, съшита набързо и калпаво с бели конци? И най-важното – вярваш ли си ти самият?

Какво очакваш от русенската общественост – бурни аплодисменти за един селски тарикат, който е решил, че щом има пари, всичко му е позволено и всичко е възможно?

Днес аплодисментите отиват за феновете на „Дунав“. Те показаха нагледно какво значи морал и чест.

С пари история не се купува

За Локомотив и русенския футбол

Проведено в последните няколко години мащабно изследване на историята на русенския футбол, помогна да се подреди хронологията на събитията и да се анализира миналото на Локомотив (Русе). А и не само на „железничарския“ клуб, понеже е обхванат един период от почти 100 години назад. В крайна сметка, Локо (Русе) е онзи носител на традицииите на русенския футбол, успял да ги пренесе през три епохи. Първо е футболната романтика преди 1944 г., следват годините на мрачния комунизъм, за да се достигне и до по-новите времена.

Човекът, който се зарови надълбоко в поделенията на Държавния архив и местните библиотеки в няколко града, за да подреди пъзела, се казва Нанко Нанев. Освен това той проведе срещи с десетки футболни ветерани, издири ценни снимки, трофеи, клубни знамена и пр. – всичко, за да можем да придобием възможно най-пълна представа за миналото, такова, каквото е било.

Често Нанко Нанев /вдясно/ има дълги разговори с ветерани, за да научи повече подробности от футболното минало

Днес Нанко живее в Стара Загора, но има и силна русенска връзка. Обстоятелствата, при които той се заравя в локомотивските дела, са много случайни. „През 1999 г. бях в тук с бъдещата ми съпруга, която е русенка. Помолих я да ми покаже русенските стадиони, посетихме и стадион „Локомотив“. После минахме покрай една от канцелариите до стадиона и видях черна табела с надпис „ДФС Локомотив“ и емблемата на „железничарите“. Онова „Л“, което прилича на тунел и в него е вписана годината „1930“. Осъзнах, че става дума за спортно дружество с дългогодишни традиции. Отделно приятели ми казаха, че Русе не е само „Дунав“ и че „Локомотив“ също има сериозна история и успехи“.

Впрочем, в алманаха за русенския футбол Нанко Нанков започва още от зората на спортното движение в крайдунавския град. Благодарение на неговия труд стават обществено достояние многобройни исторически факти, а също така и спортни постижения – резултати и класирания.

Почти изцяло е възстановена футболната летопис на големите русенски футболни клубове от периода преди Втората световна война – Левски, Напредък, Ангел Кънчев, Раковски и ЖСК. Освен „грандовете“ своето място в аналите намират и по-малки и дори досега неизвестни отбори. Любопитен факт, например, е наличието на два клуба с името „Вихър“ развивали дейност по едно и също време през 20-те години на XX век. Единият бил от квартал Тракцията, а другият – от намиращия се в противоположната част на града кв. Цаперката.

Проследен е и периодът на следвоенните години, когато новата комунистическа власт най-безцеремонно унижтожава традициите на тези „класически“ русенски отбори, за да изгради спортното движение у нас по съветски обазец. Последните живи спомени за златните години от средата на 90-те, когато Русе се радва на три професионални клуба също са застъпени в алманаха на Нанко Нанев.

Неговата изследователска дейност не обхваща само крайдунавския град. Наскоро той публикува книга за историята на Берое и футбола в Стара Загора. Познавайки неговата страст към футболната история не е трудно да предположим, че скоро се задават и нови проекти.

Черната табела на ДФС Локомотив, която Нанко видял през 1999 г., все още е на своето място © Google Street View