Футболен клуб от град Русе, България.
Основан на 4 декември 1930 г.
Разформирован на 29 юли 2002 г.
Възстановен на 23 юни 2016 г.
Цветове: червено, черно и бяло.
Предишни названия: ЖСК (1930-1945), Корабостроител (1992-1995).
Стадион „ЛОКОМОТИВ“ – капацитет 10 000 (2 000 седящи места) – в момента е даден на концесия на частна фирма до 2021 г. Поради тази причина Локомотив (Русе) използва за официалните си мачове стадион „Дунав“ и Градския стадион в Русе.

Успехи

четвъртфиналист в Държавното първенството: 1943 г. (като ЖСК).
пето място в “Б” група: 1955 г. (като Локомотив) и 1994/95 г. (като Корабостроител).
полуфиналист в турнира за Националната купа: по това време официалното й наименование е Купа на Съветската армия – 1946 г.
полуфиналист в турнира за Купата на Съветската армия (като второстепенен турнир): 1988/89 г.
четвъртфиналист в турнира за Нациналната купа: по това време официалното й наименование е Купа на НРБ – 1985/86 г.
четвъртфиналист в турнира за Купата на Съветската армия (като второстепенен турнир): 1984/85 г.
5 пъти шампион на Русенската спортна област: два пъти – 1942 и 1943 (като ЖСК) и три пъти – 1946, 1947 и 1948 г. (като Локомотив).
4 пъти вицешампион на Русенска окръжна спортна област: 1935/36, 1936/37, 1940/41, 1944/45 (като ЖСК).
7 пъти шампион на трета дивизия: 1964/65 /Зона „Дунав“/, 1966/67 /Зона „Черно море/, 1973/74 /Зона „Янтра“/, 1983/84, 1987/88, 1991/92 и 2001/02 /Североизточна „В“ група/.
5 пъти шампион на Русенска окръжна група: 1951, 1958, 1959, 1979/80 и 1980/81.
носител на Железничарската купа: 1936 г. (като ЖСК).
трето място на Световното железничарско първенство: 1991 г. в Дуисбург, Германия.

Известни треньори – Петър Пенев, Енчо Калайджиев, Васил Разсолков, Атанас Цанов, Тодор Тодоров, Никола Христов, Георги Велинов, Валери Кулинов, Димитър Димитров – Кулеманс, Борислав Богомилов.

Известни футболисти – Александър Цонев, Демостен Яков, Ценко Георгиев, Никола Йорданов, Благой Ковачев, Методи Методиев, Ремзи Нуриев, Красимир Стоянов, Христо Митов, Петко Цирков, Костадин Аврамов, Динко Господинов, Румен Монев, Димитър Тотев, Илиан Минчев-Зоро, Борислав Стоянов, Красимир Дончев, Тома Филипов, Пламен Петков, Красимир Колев, Николай Боянов, Борислав Богомилов, Иво Георгиев, Симеон Кръстев, Ценко Серафимов, Стефан Митов, Драгомир Енчев, Мариян Тодоров, Илиян Памуков, Георги Георгиев, Благовест Георгиев.

С най-много мачове за клуба* – Александър Цонев – 199.
С най-много голове за клуба* – Иво Георгиев – 51.
*– статистиката е само за официалните срещи на национално ниво

Хроника:
от 1928 до 1930 г. – работници и служители в ЖП тракция – Русе (дн. Локомотивен и вагонен завод – 1866 – АД) полагат в крайдунавския град основите на Железничарски спортен клуб, който е регистриран от Русенската окръжна спортна област в края на 1930 г.;
от 1931 до 1944 г. – ЖСК записва участия както в окръжното (областното), така и в държавното първенство и постепенно се превръща в един от най-популярните спортни клубове в Русе; през спортно-състезателната 1943-44 г. той е един от осемте организирани спортни клубове, съществуващи по това време в града – Ангел Кънчев, Бенковски, България, Добруджа, ЖСК, Левски, Напредък и Раковски;
през есента на 1944 г. – започват поредица от реорганизации на физкултурното движение в страната, като в Русе те засягат всички спортни клубове;
през 1945 г. – ЖСК е преобразуван във физкултурно дружество и е преименуван на Локомотив;
в края на 1948 г. – броят на физкултурните дружества в крайдунавския град е редуциран до три.
на 16 февруари 1949 г. – трите физкултурни дружества в Русе – Локомотив (1930 г.), Динамо (1944 г.) и Русенец (1947 г.) са обединени под името Дунав;
през есента на 1949 г. – следва нова промяна, в България са създадени няколко доброволни спортни организации на ведомствен принцип; физкултурният колектив към русенския ЖП възел (който през този период продължава да съхранява традициите на железничарския спорт в града) попада в структурата на ДСО Енергия (от октомври – Торпедо);
на 1 януари 1951 г. – от ДСО Торпедо се отделя новосъздадената доброволна спортна организация Локомотив; в Русе тя е създадена към Окръжния съвет на профсъюза на транспортните работници;
през 1957 г. – следва нова реорганизация на спортното движение; Локомотив е възстановено като физкултурно дружество, развиващо дейност в югоизточната част на Русе и близкото до града село Николово, както и сред транспортните работници в дунавската ни столица;
от 1959 до 1962 г. – ДФС Локомотив и ДФС Партизанин и ДФС Дунав са обединени в общоградско дружество „Дунав“; през този период русенските „железничари” успяват да запазят своята идентичност, въпреки, че организационно са част от структурата на новото ДФС Дунав;
от 1972 до 1979 г. – ДФС Локомотив временно е присъединено към другото дружество за физическа култура и спорт в града – Дунав, което е преобразувано в транспортно ДФС; през този период русенските „железничари” за пореден път успяват да запазят своята идентичност, въпреки, че организационно са част от структурата на ТДФС Дунав;
от 1979 до 1992 г. – през 1979 г. ДФС Локомотив (Русе) е възстановено и в 1985 г. на негова основа се образува едноименният футболен клуб, който започва да се развива самостоятелно;
след 1992 г. – от 1992 до 1995 г. ФК Локомотив приема името Корабостроител, а от 2001 г. – Локомотив-Чикаго (след като с него се обединява Чикаго Атлетик от село Тръстеник); през 2002 г. по финансови причини той е разформирован и на практика престава да съществува до 2016 г., когато клубът е възстановен.