„Футболът не е лъжица за всяка уста“

Заглавието на тази статия е в кавички, защото това е цитат на крилатата фраза на бившия старши треньор на Локомотив (Русе) Димитър Димитров – Кулеманс. Уважаваният в нашите среди специалист, извел „железничарите“ до последната промоция в професионалния футбол през 2002 г., каза тези думи по друг повод преди време. Струва ми се обаче, че те биха били казани на място и за сегашната ситуация в любимия ни клуб.

ФК „Локомотив“ премина през своята „страстна седмица“. За съжаление, хора, които би следвало да работят заедно в екип за просперитета на клуба, се противопоставиха един на друг. Защо? Защото „Локомотив“ бе доведен до положение, което е, меко казано, неприемливо за повечето привърженици на отбора. И го казвам съвсем отговорно, понеже смея да твърдя, че познавам много добре истинските локомотивци, бидейки самият аз един от тях.

Няма истински локомотивец, на когото да му е приятно да вижда любимия отбор – превърнат в „изтривалката“ на Североизточната Трета лига да понася разгром след разгром по села и паланки… Да върви без цел и посока, без разписана програма, да отбива номера формално. Кой е виновен за така създалата се ситуация? Всички сме виновни, но знаете откъде започва да се вмирисва рибата…

Когато ръководителят е слаб

Едва ли и самият председател на ФК „Локомотив“ Явор Кирилов /на снимката/ си е представял, че нещата ще стигнат дотук. Далеч съм от мисълта, че му е приятно да гледа отбора в това трагично положение. Още повече пък е невероятно сам да се саботира и нарочно да бута каруцата в калта.

По-скоро изглежда, че футболното президентство просто не е лъжица за неговата уста. „Не обещаваме чудеса. Нямаме големи очаквания. Ще правим каквото трябва, пък да става каквото ще става“, каза в края на миналия сезон председателят на УС на ФК „Локомотив“ Явор Кирилов в интервю за русенското „Дарик радио“. Обеща да говори повече за бъдещето на клуба през юни или юли. Сега сме октомври. Кирилов още мълчи. Остана усещането, че няма обявени цели, няма и големи очаквания.

Без цел и посока

Резултатът от липсата на цел, която да бъде преследвана, е дънна риба в класирането. Обезверен и немотивиран отбор. Слабо, направо безобразно представяне. Позорни резултати. Защото 0:11 от „Лудогорец II”, 1:8 от Локо (Г. Оряховица), 1:6 от Бенковски (Исперих) и 2:7 от „Рилци“ са резултати, уронващи тежко репутацията на Локо (Русе) и излагащи го пред цяла футболна България. С две думи: станахме за смях.

Отборът явно е в такава дупка, че вече има нужда от спортен психолог да поработи с момчетата за възвръщане на смачканото им самочувствие и излизане от състоянието на безтегловност. До това дередже доведе клуба „мъдрото ръководство с далновидното мислене“, което „лошите“ фенове „несправедливо обвиняват“.

От бизнеса г-н Кирилов знае колко е важна добрата репутация за един продукт или услуга. С добра репутация във футбола се привличат спонсори, рекламодатели и привърженици, печели се уважението на съперниците и на футболната общественост. Противно на тази логика, в „Локомотив“ се прави точно обратното. И всички камъни съвсем естествено остават в градината на управата на клуба.

Какво искат феновете?

На фона на тези печални събития, все пак, има и добра новина. И тя е, че хората, обичащи истински „Локо“, са тук, интересуват се живо какво става и защо отборът е в такава криза, споделят болката и огорчението си от видяното на стадиона. Съдя за това от десетките обаждания и разговори, които проведох в последните дни.

Феновете също нямат големи очаквания на този етап предвид „изходната позиция“, в която се намира отборът в момента. Но все пак трябва да са ясни няколко простички цели, които трябва да бъдат поставени на спортно-техническия щаб и на футболистите:

1. Отборът на „Локомотив“ трябва да преследва като минимум представяне в първенството на Североизточната Трета лига място в първата шестица на крайното класиране. Оценката за треньорите и футболистите трябва да бъде на база постигането на тази цел.
2. Отборът на „Локомотив“ трябва да се стреми да играе приятен за окото агресивен и атакуващ футбол в първенството на Североизточната Трета лига, да извлича максимума и да преследва упорито крайната победа във всеки мач, независимо от съперника.
3. Треньорите и футболистите на „Локомотив“ трябва да демонстрират железния локомотивски дух и несломимата воля за победа, да се държат спортсменски към футболистите на съперника, съдиите и длъжностните лица.

Това са три минимални, базови и постижими цели, които подобават на футболната марка „Локомотив“ в настоящите условия. За повече не смеем да мечтаем. А сега нека разгледаме няколко случки от последната седмица.

Ни чул, ни видял

Капитанът на отбора и друг основен футболист са временно отстранени (или освободени – появи се и такава версия), други си стягат багажа и напускат, а т.нар. „президент на клуба“ Явор Кирилов едва ли не научил от публикация в нашия сайт за случилото се. Кой коли и беси в „Локомотив“? Кой взема подобни решения? Как се управлява този клуб? Има ли пилот в самолета? На тези въпроси няма еднозначен отговор.

Не стига че отстранените (освободените) не пътуват с отбора за Добрич и не играят срещу „Рилци“, което е очевиден и лесно проверим факт, ами и накрая сериозният гаф на ръководството, довел до справедливото ни недоволство, бива замазван с нова нелепица. Обвиниха професионално списваният ни сайт с 22-годинишен опит в локомотивските новини, че разпространява „фeйкнюз“. За срамотите, това е „официалната позиция“ на ФК „Локомотив“ по случая.

„Официална страница“ на печалната неграмотност

Приветстваме решението клуба да има официална фейсбук страница. Само че тази „официална страница“ още от старта си е излагация и срам за „Локомотив“ – как пък едно изречение в написаното в нея няма без правописна, пунктуационна или стилистична грешка. Лъсва веднага неграмотността на пишещия в нея анонимник, очевидно пропуснал важни часове по български език в училище.

Само че грешките на анонимния драскач, понеже това е „официална страница на ФК „Локомотив“, се трупат на имиджа на клуба – вижте ги, какви неграмотници, едно изречение не могат да напишат правилно, футболен клуб ще ми управляват, би си казал случайно попаднал на написаното там човек. Не стига това, ами вестник „Утро“ тиражира на страниците си (с уговорката, че е без редакторска намеса) неграмотно написана официална позиция на ръководството, за да лъснем с това „постижение“ и пред гражданството. Срам и позор.

Как „бихме“ „Дунаря“ в Гюргево…

През изминалата седмица имаше един малко комичен момент. Уважавани уж медии като „Спортал“ и „Утро“ бяха подведени от ръководството и съобщиха, че „Локомотив“ ще запълни паузата в първенството с контрола като гост на „Дунаря“ в Гюргево. Още тогава хора, които разбираме стойностите във футбола от двете страни на Дунава, повдигнахме вежди. Как с „Дунаря“? Та, те ни биха 5:0, докато бяха в четвърта лига, а в момента са в трета с далеч по-силен отбор – сега на двуцифрено унижение ли ще ходим…

Дойде неделята. „Официалната страница“ с фанфарен звън възвести гръмката победа на русенските „железничари“ в Гюргево – 3:1 с голове на Братоев, Филипов и Иванов. Чудесно! Даже, невероятно. Понеже за нашия сайт ръководството на „Локомотив“ е наложило медийно ембарго и е забранило на треньори и футболисти да си говорят с нас, решаваме да се обърнем към колегите от гюргевския вестник „Журнал Джуржувян“ за информация за „контролата“. С тях поддържаме връзки от години, разменяме си и снимки редовно, когато играят двата отбора.

Не можете да си представите какъв срам изпитахме. Спортният редактор на вестника остана дълбоко изненадан, че е изпуснал „новината“ за „международната контрола“. А той следи изкъсо мачовете до тамошната пета дивизия, както и всяка стъпка на гюргевския футбол. Провери човекът и след малко каза: няма такъв мач, нещо грешите. Извинихме се.

По-късно, след като стана ясно каква е работата, „официалната страница“ смъкна „информацията“ за „грандиозния успех“ на „железничарите“ в Гюргево. Остана горчивият привкус, че тези които ни обвиняват, че пускаме „фейк нюз“, самите те продуцират фалшиви новини. И по-печалното – подвеждат и медии, и фенове. И кой печели от това самозалъгване, след като после истината за състоянието на отбора лъсва веднага на терена в Трета лига?

„Чувал ли си за ФК Рилци?“

Неделята след злополучния мач в Добрич сутринта ме потърси член на Управителния съвет на ФК „Локомотив“, чието име ще спестя, за да не уронвам публично личното му достойнство. Макар да се съмнявам, че той има такова. Ще ви цитирам много точно част от нашия разговор, колкото да придобиете представа на какви хора са поверени делата на клуба.

„Чувал ли си за ФК Рилци?“, питам го аз. „Никога“, отговаря ми чистосърдечно той. Викам му: „Биха ни 7:2 вчера“. Не знаеше как е свършил мача. Ей Богу, не мога да си представя, че може да има ръководител във футболен клуб, който да не знае ден след даден мач кой е бил съперникът и какъв е крайният резултат.

Същият член на УС твърди, че е дошъл в ръководството на „Локомотив“, цитирам: „защото вярвам, че Русе има нужда от разваляне на монопола в детския футбол.“ И как го разваляме този монопол? Ако мъжете падат с разгромни резултати и стигнаха дъното на Трета лига, то какви са резултатите в школата? Няма ли в мачовете там загуби с по 10-15 гола, които се приемат за нещо нормално, понеже „децата сега се учели“, а в същото време връстниците им от други клубове вече играят футбол със самочувствие на победители? В т.нар. наше локомотивско „училище за шампиони“ не възпитаваме ли лузъри, които утре ще приемат загуби с по 5-6 гола като нещо нормално в реда на нещата?

„Нашето момче е футболист в Трета лига!“

Благородна е идеята да се гласува доверие и в мъжкия отбор да бъдат включени млади момчета на 16-18 години. Стига обаче те да имат нужните качества за Трета лига. А какво излиза? Без да споменаваме конкретни имена, трябва да признаем, че по-голяма част от тези младежи в сегашния отбор на „Локо“ са на ниво за средата на класирането в Областната група, че и под него.

И защо мъчим тези деца с футбол, за който те не са дорасли, а може би и никога няма да дорастат? Защо лъжем маминки, татенца, лелинки, бабинки и дядовци, че тяхното дете става за футболист в Трета лига? Когато е очевидно, че не става. Какво става с психиката на този младеж при резултати като 0:11, 1:8, 2:7 и т.н? Редно ли е това?

Проблемът тук е в липсата на свързващото звено за плавен преход между юношеския и мъжкия футбол. Изведнъж юноши младша възраст биват „хвърлени на лъвовете“ в Трета лига. Не им е лесно. За повечето от тях си е стресиращо изживяване, а и резултатите го показват.

Стара идея на покойния Борислав Богомилов беше „Локомотив“ да има дублиращ отбор в Областната група, където тези младежи, вместо да търкат скамейката на първия отбор и да влизат за по десетина минути накрая, да придобият много по-голям игрови опит, да трупат форма и да докажат качества за по-пълна интеграция в мъжкия футбол. Можем ли в „Локомотив“ да го направим? Със сигурност, да. Не се иска много. А защо не го правим? Никой не знае.

А се задава и мач в Дончево

Очевидно е, че ФК „Локомотив“ е клуб с много проблеми, дошли като резултат на слабото му управление, липсата адекватна политика и на визия за развитието му. Досегашното живуркане ден за ден води по грешен път. Промените са повече от наложителни, а ръкавицата, както се казва, вече е хвърлена.

Не е нужно да подсказваме какво трябва да направи ръководството, за да се върне отборът в правилния коловоз час по-скоро, а излагацията и продължаващото уронване на престижа и репутацията на „Локомотив“ да спрат. Защото се докарахме дотук – да треперим как „железничарите“ ще се представят на терена в село Дончево и дали няма да ни „зарадват“ с поредния горчив хап.