За девет години народна власт в град Русе израснаха десетки нови жилища, построиха се просторни цехове на заводите и само преди няколко дни над река Дунав се откри и пусна в експлоатация моста на мира и дружбата. Наред с тези социалистически строежи в нашия град започна построяването на голям и отговарящ на съвременните изисквания стадион.
Това е голям подарък за русенските физкултурници и спортисти, които в благородна борба ще догонват и усвояват нови рекорди, ще повишават своето спортно майсторство.
Сега обаче в Русе има единствен стадион, на който се провеждат почти всички спортни мероприятия. Игрище „Локомотив“ е притежание на ДСО „Локомотив“. Този стадион временно задоволява нуждите на 80-хилядния Русе и би трябвало да се очаква, че същият служи като образец за стадионите в окръга. За съжаление игрище „Локомотив“ може само да се нарече плац за маршировка, манеж за езда, нищо друго.
Още в ранна пролет в колоните на вестник „Дунавска правда“ се появиха 2-3 критични информации, а по-късно и фейлетон за състоянието и вида на този стадион. Тази критика изглежда се прочете от нашите многобройни читатели, фактите се констатират при всяко спортно състезание, но тези материали не се прочетоха от отговорните другари – стопаните на игрището и контролиращите органи.
И ето в средата на спортния сезон на тази година непосредствено преди Деня на физкултурника ние отново отправяме критика за нехайството, бездушието, формалното администриране, бюрократизма и съществуващата слепота у другарите Тодор Пиргозлиев – председател на ДСО „Локомотив“, Христо Неделчев – секретар на ДСО „Локомотив“, Н. Петров – завеждащ сектор „Физкултура“ при Окръжния съвет на профсъюзите, Павел Банков – председател на секция „Футбол“ при Градския комитет по физкултура и спорт, Марин Ботев – председател на Градския комитет по физкултура и спорт.
Ние ще им припомним твърде нерадостната история. Когато любителите на спорта се отзовават пред „официалния“ вход на игрище „Локомотив“, наблюдават следната картина: разкривена и изпочупена дървена врата, порутена стена на касовата стаичка, грамадна локва пред входа, в която грижливите любители са поставили тухли и камъни, по които с подскачане се добират до самото игрище.
Вътре, както и отвън, цари пълен хаос. Разхвърляната едра сгур иска да ни убеди, че очертава писта за бягане, на която нашите атлети трябва да се състезават и чупят рекорди! „Пистата“ заобикаля едно голямо блато, по което се очертават малки островчета от трева, купчини от глина и сгур и някакви криви, варосани линии ни подсказват, че това е футболното игрище „Локомотив“.
Тук в делничните дни маршируват войници, ездачите са го обърнали на манеж, овчарите си паст стадата, а децата от махалата играят на глинени къщички. В определените дни за спортуване (а те са всеки ден) футболисти, атлети, многобойци се състезават на същия този терен. Защото тези ръководни другари, които идват да гледат, не влизат в положението на изцапаните с кал и мръсотии спортисти. Къде е в такъв момент д-р Икономов, физкултурният лекар при ГКФС? Защо, другарю санитарен орган, позволявате и обричате на опасност младите и надеждни спортисти, като ги пускате в тази блатиста арена? А имахте ли възможност да надзърнете и към клозетите, чешмите и помещенията на сградата?
Вина за тези и други неразбории носят не само изброените по-горе лица, но и съдийската колегия. Какво ще кажат другарите на терена за „водоравната“ напречна греда на северната врата? Ами за мрежите на вратите? За очертанията на игрището?… И въпреки всичко това, другари, вие ръководите мачове и най-различни състезания.
Всякакъв почин, творческа инициатива и желание е напуснало другарите от ГКФС и ДСО „Локомотив“. Запитате ли ги по тези въпроси, те започват да се обвиняват един другиму да си хвърлят вината. И всичките говорят в хор:
„- Нямаме средства… Нямаме време, за да поправим терена, защото ежедневно на стадиона се провеждат най-различни състезания… Ние не сме виновни!“
Но за болестта има цяр. За две години физкултурните деятели в Русе не могат да запълнят няколко локви на стадион „Локомотив“. Нямали средства, а колко пъти сформираха бригади за дренаж на игрището? В много градове на страната с доброволен труд на физкултурници, работници и служещи се построиха великолепни стадион, а в Русе, дори и на новия стадион досега не се е явила бригада от физкултурници. Ако другарите не могат да поддържат в добър ред стадиона, то нека поне не го рушат! Кой умник нареди запълването на гьоловете с глина и сгур? Кой позволи да се полуразруши касовата стаичка?…
Изглежда, че другарите от ДСО „Локомотив“, които носят по-голяма част от вината за това състояние на игрището, засега се възползват само от едно – да събират скъпи наеми на другите спортни организации.
В. Кръстев
Напиши коментар