Проведено в последните няколко години мащабно изследване на историята на русенския футбол, помогна да се подреди хронологията на събитията и да се анализира миналото на Локомотив (Русе). А и не само на „железничарския“ клуб, понеже е обхванат един период от почти 100 години назад. В крайна сметка, Локо (Русе) е онзи носител на традицииите на русенския футбол, успял да ги пренесе през три епохи. Първо е футболната романтика преди 1944 г., следват годините на мрачния комунизъм, за да се достигне и до по-новите времена.
Човекът, който се зарови надълбоко в поделенията на Държавния архив и местните библиотеки в няколко града, за да подреди пъзела, се казва Нанко Нанев. Освен това той проведе срещи с десетки футболни ветерани, издири ценни снимки, трофеи, клубни знамена и пр. – всичко, за да можем да придобием възможно най-пълна представа за миналото, такова, каквото е било.
Днес Нанко живее в Стара Загора, но има и силна русенска връзка. Обстоятелствата, при които той се заравя в локомотивските дела, са много случайни. „През 1999 г. бях в тук с бъдещата ми съпруга, която е русенка. Помолих я да ми покаже русенските стадиони, посетихме и стадион „Локомотив“. После минахме покрай една от канцелариите до стадиона и видях черна табела с надпис „ДФС Локомотив“ и емблемата на „железничарите“. Онова „Л“, което прилича на тунел и в него е вписана годината „1930“. Осъзнах, че става дума за спортно дружество с дългогодишни традиции. Отделно приятели ми казаха, че Русе не е само „Дунав“ и че „Локомотив“ също има сериозна история и успехи“.
Впрочем, в алманаха за русенския футбол Нанко Нанков започва още от зората на спортното движение в крайдунавския град. Благодарение на неговия труд стават обществено достояние многобройни исторически факти, а също така и спортни постижения – резултати и класирания.
Почти изцяло е възстановена футболната летопис на големите русенски футболни клубове от периода преди Втората световна война – Левски, Напредък, Ангел Кънчев, Раковски и ЖСК. Освен „грандовете“ своето място в аналите намират и по-малки и дори досега неизвестни отбори. Любопитен факт, например, е наличието на два клуба с името „Вихър“ развивали дейност по едно и също време през 20-те години на XX век. Единият бил от квартал Тракцията, а другият – от намиращия се в противоположната част на града кв. Цаперката.
Проследен е и периодът на следвоенните години, когато новата комунистическа власт най-безцеремонно унижтожава традициите на тези „класически“ русенски отбори, за да изгради спортното движение у нас по съветски обазец. Последните живи спомени за златните години от средата на 90-те, когато Русе се радва на три професионални клуба също са застъпени в алманаха на Нанко Нанев.
Неговата изследователска дейност не обхваща само крайдунавския град. Наскоро той публикува книга за историята на Берое и футбола в Стара Загора. Познавайки неговата страст към футболната история не е трудно да предположим, че скоро се задават и нови проекти.
Напиши коментар