Спортист №1 Денис Димитров: „В Русе ме доведе един жест, който никога няма да забравя“

Новата голяма звезда на родната лека атлетика Денис Димитров, който вчера бе титулуван като Спортист №1 на Русе за 2013 година и е един от най-младите носители на това звание, е роден на 10 февуари 1994 година в Монтана. Най-бързият българин през последните 31 години постигна през миналия сезон уникалните 10,16 секунди в спринта на 100 метра, като резултатът му е трети в историята на Царицата на спортовете за България. По-бързо от него са бягали само Петър Петров на Олимпиадата в Москва през 1980 година /10,13 секунди/ и Валентин Атанасов /10,15/. Денис разговаря с Георги Христов в интервю за вестник „Утро“.

– Денис, здравей и честито признание да си спортист номер 1 на Русе за 2013 година!
– Благодаря! Когато разбрах, че съм номер 1, останах малко объркан и изненадан.

– Защо? Защото си роден в Монтана и доскоро тренираше в Пловдив, а вече се прехвърли в София?
– И заради това.

– Регламентът казва, че право на място в листите имат само спортисти, които се състезават за русенски клубове. Така че всичко е по правилата. Кажи как стана, че облече екипа на „Локомотив“ /Русе/?
– Всичко се получи малко случайно. Тренирах в Пловдив при треньора Груди Грудев във време, когато се нуждаех от средства за подготовка. Пак така почти случайно се запознах с д-р Илия Дамянов от Русе, за когото разбрах, че някога тренирал при Грудев. Като един от собствениците и благодетелите на клуб „Локомотив“ д-р Дамянов реши да протегне ръка и да ми помогне. Честно казано, аз нямаше да постигна успехите през миналата година, ако нямах помощта на този човек. Затова и му благодаря от сърце за жеста, никога няма да го забравя!

– След като стана популярен, да не би смениш набързо клубното членство?
– Не, в никакъв случай! Ще продължа да се състезавам за „Локомотив“ /Русе/. Този клуб ми носи късмет.

– Колко пъти всъщност си идвал в Русе?
– Два-три пъти.

– Кога беше за последно?
– Към края на миналата година. Дори тренирах в залата на комплекс „Ялта“.

– Инкогнито?
– /Смее се/. Почти.

– Как се ориентира към леката атлетика?
– Тренирах футбол. Бях дясно крило. Пускаха ми топката по фланга и надбягвах защитниците с лекота. Веднъж обаче разбрах, че в Монтана ще се проведе ученическо първенство по лека атлетика. Излязох на пистата и победих със сериозна преднина. Тогава треньорът Емил Горанов дойде при мен и ме попита защо не опитам да сменя спорта. Така и направих, а Горанов беше моят първи наставник по лека атлетика.

– Не ти ли е жал, че сложи черта на футбола?
– А, не, дори избягвам да участвам вече и в любителски мачове, защото се пазя от контузии. Футболът за мен сега е да гледам срещи по телевизията.

– Имаш ли поне любим отбор?
– „Реал“ /Мадрид/ е номер 1.

– Откъде е тази спортна жилка? Родителите ти спортували ли са?
– Никога не са тренирали сериозно, но може би ми предадоха ген към бързината.

– Вярно ли, че си заминал за Пловдив заради любовта ти към едно момиче?
– Така е. Виктория беше лекоатлетка, тренираше висок скок. Сега сме заедно в София. Аз съм студент в Националната спортна академия. Идеята ми е след време да стана треньор по лека атлетика.

– Чувал ли си за славната някога русенска школа в спринта с Анелия Нунева, Софка Попова, Надежда Георгиева?
– Чувал съм. Моят нов треньор Константин Миланов ми каза наскоро, че се е учил на треньорски занаят от наставника на г-жа Нунева – Георги Драганов.

– Какво са тези 10,16 секунди за едно момче в юношеска още възраст?
– Е, от тази година вече ще съм при мъжете. Какво са? Резултатът не е за подценяване, но световните стандарти са още по-сериозни. Честно казано, плановете ми за миналата година бяха да направя резултат около 10,30. Когато хронометърът засече 10,16, самият аз останах малко изненадан. Въпросът сега е да постигам равномерни и стабилни резултати – не в едно състезание да бягам силно, а на другото да се сривам под възможностите си.

– Срещал ли си се с българския рекордьор в спринта Петър Петров? За времето си той тичаше като хала.
– Видяхме се след едно състезание. Човекът дойде при мен, поздрави ме, пожела ми да бия неговия рекорд и да постигна много на пистата.

– Каква ще е задачата през тази година – може би да слезеш под 10,10?
– Постигането на подобен резултат изглежда реалистична цел. Важното е да се предпазя от контузии.

– Възможно ли е белите спринтьори да догонят един ден чернокожите?
– /Смее се/. Трудна работа! Големите чернокожи бегачи слизат с лекота под 10 секунди. Аз обаче вече бягах с тях на европейското първенство за юноши, станах вицешампион и видях, че не е чак толкова страшно.

– Доколко важно е, че вече те забелязаха в Европа?
– Важно е, защото вече получих покана да участвам и на платени турнири. Първото такова състезание през тази зима ще е във Франция. Като за начало на сезона ще бягам 60 метра на закрито, защото условията не позволяват да се състезавам на 100.

– Какъв човек е Денис Димитров извън спорта?
– Обикновен млад човек.

– Как си почиваш?
– Времето за почивка е оскъдно, но когато го имам, отварям лаптопа и влизам в интернет. Слушам и музика. Нямам предпочитания към стил. Важното е да хубава.

– „Утро“ ти желае силен шампионски сезон!
– Благодаря!

– И само „Локо“ /Русе/, нали?
– Разбира се!

Мнения

Напиши коментар