Футболен вариант на „Докато мъдрите се намъдруват“

Разговаряме с м.с. Ешреф Сюлейманов за истината и споровете около клубната му принадлежност

Майсторът на спорта Ешреф Сюлейманов е роден през 1957 г. в село Цар Самуил, Силистренско. От 1982 г. е в редовете на ФК „Дунав“. С неговата фланелка е изиграл над 330 срещи в „А“ и „Б“ РФГ. В момента защитава цветовете на ФК Локомотив (Русе).

За няколко месеца един майстор на спорта в зенита на своята футболна кариера се превърна в ябълката на раздора за двата футболни клуба на града. Подобна парадоксална ситуация при застрашителното състояние на русенския футбол поражда доста тревожни въпроси. Отговорите естествено могат да бъдат най-различни. Все пак най-верните би могъл да даде потърпевшият. По трибуните го знаят като Шери…


– След срещата „Дунав“ – „Левски“ футболните запалянковци оживено коментират Вашето отсъствие…

– В момента тренирам с отбора. Цялата си зимна подготовка /от 5 януари 1990 г./ проведох с него, но досега нямам състезателни права за „Дунав“. Мисля, че с моя опит мога да помогна на състава и именно заради това искам да се завърна в клуба.

– Но след завръщането Ви от Турция Вие бяхте картотекиран в Локомотив (Русе). Впрочем, какви бяха причините да не ви приемат отново в „Дунав“?

– Доколкото зная на спортно-техническото ръководство на „Дунав“ след неговата среща в Общинския комитет на БКП му е препоръчано да ме пренасочи към другия русенски отбор съгласно тогавашни указания – завърналите се от Турция български граждани да не бъдат приемани на старите си работни места. Известно ми е, че противоречивите становища на футболистите на „Дунав“ са манипулиран отвън. Получих предложения от много отбори от „А“ и „Б“ РФГ, но те ме отдалечаваха от желанието ми да бъда по-близо до моя „Дунав“. Затова приех картотекирането в Локомотив (Русе).

– Тогава след протегнатата ръка нямате ли някакъв морален ангажимент към този отбор?

– Аз съм му много задължен. Но като изхождам от високите цели, които стоят пред двата отбора, смятам, че съм по-необходим на „Дунав“. В разговор с треньорския щаб на „Локомотив“ обясних моите мотиви и желание да се завърна в „Дунав“, но ми беше отказано категорично. Играх дълги години в тима. Най-хубавите мигове от спортната ми кариера са свързани с този отбор. Надявам се, че някой ден ще се завърна в „Дунав“ въпреки първоначалния отказ. В крайна сметка нали всеки сам решава съдбата си.

– Някои биха могли да потърсят в мотивите Ви материалната изгода…

– Подобно твърдение е неуместно. Вече трети месец нито от „Локомотив“ (за това, че от месец януари не съм се явявал на тренировки), нито от „Дунав“ (затова, че не съм картотекиран) ми изплащат заплата. Само тренирам… Седем-осем години се състезавам с фланелката на „Дунав“. Русенската публика ме прие много радушно, стараех се да й се отплащам винаги с добре свършена работа. Мисля, че обичта ни беше и е взаимна. Точно затова смятам, че сега тя ще ме разбере.

– Футболната общественост в Русе възприема противоречиво „диалога ФК „Дунав“ – ФК „Локомотив“. В условията на съществуващия дефицит на футболни кадри нормално ли е така болезнено и остро да се решават въпросите с клубната принадлежност на един или друг състезател?

– Не е нормално, разбира се. При подобно взаимодействие между два клуба и присъщата им любов към играта, убеден съм, че заедно можем да вървим по пътя на футболната слава на град Русе. Давам си сметка, че може би съм нужен и на двата отбора и се надявам, че „Локомотив“ ще разбере категоричното ми решение да се върна в „Дунав“.


(б.а. Ще чакаме ли БФС да реши „отгоре“ случая „Сюлейманов“? След като това може да стане само с едно спортсменско споразумение между ръководствата на двата клуба. Зажаднялата за истински футбол русенска общественост заслужава подобно отношение и разбиране!)


Едно интервю на Иван ВЪЖАРОВ, в.“Дунавска правда“.

Мнения

Напиши коментар