Ако не бе допуснат да фалира, “железничарският” клуб щеше да чества 75 лазарника
В неделя се навършиха 75 години от раждането на футболен клуб “Локомотив” /Русе/. Допреди неговото закриване през 2002 година “Локото” бе най-старият съществуващ клуб в града ни. 72-годишната традиция се оказа обаче недостатъчна “Локомотив” да бъде спасен от нерадостната си съдба – днес говорим за симпатичния “железничарски” тим в минало време.
Няма русенец, фен на футбола, който да не е бил съпричастен на доброто старо “Локо” – отбор с малки възможности и амбиции, но винаги с достойно представяне на терена. Запазената марка на русенските “железничари” бе бойката и стойностна игра, пълното себераздаване в мачовете, атакуващият футбол, радващ винаги техните привърженици. Няма как да не отбележим и нещо друго характерно за “Локомотив” – детско-юношеската школа дала и даваща до последно състезатели с отлични качества.
Няма и да сбъркаме, ако кажем, че последните русенски футболисти, играли в “А” група, тръгнаха за елитния футбол точно от “железничарския” стадион – Мартин Керчев, Вихрен Узунов и Окан Неджати.
“Локомотив” /Русе/ е един от първите железничарски клубове в България
Отборът е формиран през 1928-1929 г. от работници в жп тракцията /днес ЛВЗ/ и след двегодишни спорове с ръководството на Русенска спортна област получава своята регистрация на 4 декември 1930 г. – тази дата се приема за рождена на ФК “Локомотив” /Русе/, създаден тогава под името ЖСК “Железничарски спортен клуб”. Отборът е включен в градското първенство и в периода около Втората световна война достига до първите си големи успехи. Пет поредни пъти е шампион на Русенска спортна област /1942, 1943, 1946, 1947, 1948/. В тези години “Локомотив” /Русе/ записва и единствените си участия на най-високото ниво на българския футбол – Държавното първенство. Най-доброто класиране е четвъртфинал през 1943 г. В турнира за Купата на България /тогава Купа на Съветската армия/ “Локомотив” е полуфиналист през 1946 г.
След промените в българския футбол през 1948 година, клубът е разтурен, въпреки че е бил най-силният отбор в Русе по това време. С изграждането на доброволните спортни организации “Локомотив” става част от “Торпедо” /Русе/. Традицията е съхранена във футболния отбор на Спортния клуб при ЖП възел Русе. След няколко години изгнание клубът отново е възстановен и е допуснат до участие в официални първенства и турнири. “Локо” /Русе/ записва участия в първенствата на „Б“ и „В“ група, като най-големите постижения са 6 място в „Б“ група през 1970 и 1972 г.
През 80-те години се ражда нова силна генерация футболисти на „железничарите“, които донасят на клуба успехи в турнира за Купата на България – четвъртфинали през 1985 и 1986 г. и полуфинал през 1989 г. /последните две участия са за Купата на Съветската армия/. Политическите промени в България след 1989 г. заварват “Локомотив” в Североизточна „В“ група. През сезон 1991/92 „железничарите“ печелят поредната си промоция в „Б“ група.
Финансовата криза и оттеглянето на местното ръководство на БДЖ от клуба довеждат на стадион „Локомотив“ нови хора начело. За президент на клуба е избран директорът на „Русенска корабостроителница“ Пенко Димитров. Шокираща изненада за всички фенове на „железничарите“ е началото на сезона в „Б“ група. Клубът е преименуван на „Корабостроител“, а традиционните червено-черни цветове са заменени с нетипичните за стадион „Локомотив“ бяло-сини. Този факт огорчава, но не отдръпва феновете и стадионът продължава да се пълни за всеки домакински мач на „Корабостроител“. Естествено, Виковете „Хайде, Локо“ продължават да огласят стадиона. Въпреки вложените колосални за българските стандарти суми, сезонът е повече от разочароващ – „Корабостроител“ завършва на предпоследното 19-о място и поради факта че „Б“ група е разделена на две дивизии, запазва професионалния си статут и за следващия сезон 1993/94.
В отбора е привлечен голмайсторът Стефан Юруков, направил по-късно кариера в “Литекс” /Ловеч/. Юруков оправдава високия трансфер и започва да бележи гол след гол за „Корабостроител“. Приказката продължава точно 5 мача, когато голаджията чупи крака си и отборът отново поема към дъното на класирането.
На полусезона „Корабостроител“ е на познатото предпоследно място и тогава ръководството решава да предприеме решителни мерки. С поредната голяма финансова инжекция на стадион „Локомотив“ пристигат русенският треньор Никола Христов и няколко качествени футболисти – Иво Георгиев, Симеон Кръстев, Михаил Христов, Христофор Цочев.
Тогавашният пролетен полусезон е направо впечатляващ Изгрява звездата на Иво Георгиев – новият любимец на публиката. Той е направо „голова машина“ – бележи във всеки мач почти винаги по два гола, записва и няколко хеттрика. „Корабостроител“ не само се измъква от зоната на изпадащите, но финишира сезона по средата на таблицата за класиране.
Следващият сезон 1994/95 ще се превърне в най-успешния. По мнението на много специалисти русенският отбор е най-добрият тим в Северна „Б“ група. Отново се практикува модерният атакуващ стил на игра. Отборът записва впечатляващи домакински победи / 6:0 срещу “Черно море” – Варна/, играе много успешно и като гост.
Иво Георгиев отново е безкомпромисен голмайстор и става топреализатор на „Б“ група с 26 гола. „Корабостроител“ е с най-силното нападение в групата – 67 гола. Въпреки всичко шансът за влизане в „А“ група е пропуснат. Няколко кръга преди края на сезона идва жестоката развръзка – клубът фалира и в крайна сметка завършва на 5-о място в „Б“ група. Треньорът Никола Христов напуска, а с него и част от звездите на отбора. Иво Георгиев записва името си като топголмайстор на “Локомотив” за всички времена и през следващия сезон ще стане голмайстор на „А“ група със “Спартак” /Варна/, ще получи и повиквателна за националния отбор за ЕВРО ’96 в Англия.
Въпреки проблемите новото ръководство прави всичко възможно да запази постигнатото в последните няколко години. Президент на клуба става Орлин Танов. Името “Локомотив” е върнато, а за треньор е назначен легендарният вратар на ЦСКА Георги Велинов. Сезон 1995/96 почва добре за „железничарите“ – “Локомотив” се движи в челото на класирането на вече единната „Б“ група. „Червено-черните“ от Русе поддържат темпото и удържат мястото си в професионалния футбол.
Решителен мач за оставането в „Б“ група се оказва градското дерби с „Дунав“. Пред изпълнения до краен предел стадион „Локомотив“ двата русенски отбора започват истинска битка. Победата е по-важна за отбора на „Дунав“, който ако загуби изпада със сигурност във „В“ група за пръв път в историята си. Дунавци пропускат дузпа, недостатъчна се оказва и помощта на съдията, който оставя „железничарите“ с 8 души на терена след 3 /три!!!/ червени картона. Развръзката идва в 82-та минута, когато Виктор Нанков с феноменален удар от 30 метра донася победата на “Локомотив”.
Феновете на „железничарите“ изпадат в екстаз, докато “Дунав” изпада в аматьорския футбол. До края на първенството са постигнати и победи като гост на негостоприемните стадиони в Петрич и Кърджали и така “Локомотив” финишира на 8-о място в „Б“ група. Сезон 1996/97 се оказва последен за „червено-черните“ от Русе във втора дивизия. Разчита се само на домакинските мачове. “Локомотив” побеждава наред у дома, включително и първенеца на групата и бъдещ шампион на България “Литекс” /Ловеч/. Но извън Русе се редуват само конфузни загуби и „железничарите“ изпадат.
Следват 5 години в първенството на Североизточна „В“ група. „Червено-черната фланелка“ обличат почти само юноши от школата на отбора, липсват опитните футболисти. Раздвижване в тази посока има в последните две години, когато са привлечени ветераните Благовест Георгиев, Мирослав Енев, Самир Мастънов, Ценко Серафимов, Цветомир Василев и др. Сезон 2000/01 е определен от ръководството за спечелване на промоция в Първа лига /така се наричаше тогава “Б” група/. Въпреки доброто начало, „парата“ е изпусната и “Локомотив” остава втори в крайното класиране. През паузата клубът изпада в сериозна криза и е пред разпадане.
Президентът Танов мисли за оттегляне, докато треньорът Димитър Димитров-Кулеманс се ядосва, че трудът му отива на вятъра, защото е успял да сглоби добър състав. Но както се казва „всеки има правото на втори шанс“. “Локомотив” се обединява с друг русенски третодивизионен отбор – „Чикаго“ и под името “Локомотив-Чикаго” прави победен марш в Североизточна „В“ група през сезон 2001/02, като печели безапелационно първото място и отказва половината отбори от безсмислено пътуване до Русе за мач с „железничарите“.
Нерадостният финал на приказката “Локо Русе” идва през лятото на 2002-а Оказва се, че няма кой да протегне ръка на отбора. За участие в “Б” група трябват сериозни пари, а двамата съпрезиденти Орлин Танов и Венцислав Ангелов се оттеглят от клуба. В началото на август става ясно, че всички срокове, които БФС е дал на “Локомотив” (Русе) са просрочени и “железничарите” не получават професионален лиценз, като вместо тях в “Б” група влиза “Конелиано” (Герман).
72-годишната история на “Локомотив” (Русе) приключва тук. “Червено-черните” са спечелили шампионата на Североизточната “В” група, но клубът е закрит заради фалит.
в.“Бряг“
Напиши коментар