Легендата Тодор Тодоров на 80!

Преди години журналистът от вестник „Утро“ Георги Христов го нарече русенския Алекс Фъргюсън. Разбира се, той имаше предвид най-вече таланта на Тодор Тодоров да намери, изгради и изпрати в големия футбол цяла плеяда русенски футболисти през 80-те години. Някои от неговите възпитаници, започнали от терена на култовия стадион „Локомотив“, стигнаха до участия в различните национални отбори и дори до шампионски титли на България.

Роден е на 22 март 1944 г. в село Тръстеник. Футболът му е в кръвта, както се казва, по наследство от баща му – вратар на местния тим. През 1952 г. семейството се мести в Русе. Първите стъпки на терена малкият Тодор прави при треньора Кирил Манев именно в школата на „Локомотив“.

Докато учи във вечерен техникум, няма как, младежът работи като шлосер в завода „Георги Димитров“ и е взет от треньора Садък Алиев в техния заводски тим „Торпедо“, с който стига до мачове в трета дивизия.

Забелязан е от треньора на „Дунав“ Енчо Калайджиев и от пролетта на 1964 г. е привлечен от заводския отбор да се готви в дублиращия тим на „сините“. Тогава е едва 20-годишен.

Дебютът на Тодор Тодоров с екипа на „Дунав“ е на 2 май 1965 г., когато в двубой от „А“ група отборът гостува на „Марек“ в Станке Димитров (дн. Дупница). Мачът завършва 0:0, а бъдещият рекордьор по изиграни мачове с дунавската фланелка е стопер в схемата на треньора Берков. Много скоро обаче Тодоров е поставен на поста на левия бек, където ще изиграе впечатляващите 286 мача в елита с „Дунав“ – рекорд, който едва ли някога ще бъде подобрен!

Четвъртото място в „А“ група през 1975 г. и последвалото участие в турнира за Купата на УЕФА – легендарните два мача с „Рома“ (загуба 0:2 в Рим и победа 1:0 в Русе!) – са своеобразния връх на кариерата му на елитен футболист. Последният мач в „А“ група, изигран от Тодоров, е на 4 юни 1977 г., когато „Дунав“ бие „Пирин“ с 2:0.

Самият Тодоров признава, че влияние върху него са оказали треньорите му в „Дунав“ Георги Берков, Здравко Душанов, Атанас Цанов и Любомир Малинов. От тях именно той попива опита, на който се опира в своята бъдеща треньорска кариера.

Започвайки в началото на 80-те години с невръстните тогава ученици като Сашо Тодоров и Пламен Петков, преминавайки през собствения му син Мариян и приключвайки в наши дни с младата надежда на българския футбол Никола Илиев – дарбата на русенския Алекс Фъргюсън да намира и развива потенциала и таланта на своите възпитаници до високо футболно майсторство е безспорна.

За русенските фенове, които помнят онези времена, разбира се, Тодоров е майсторът зад онзи култов „Локомотив“ от 80-те години. Решението на футболната федерация през 1981 г. да се създадат „В“ групи (дн. Трета лига), в които да имат право на участие само футболисти до 23-годишна възраст, развързва ръцете на треньорите и води до налагането в първия отбор на футболни таланти в невръстна футболна възраст.

Най-възрастният в „Локо“ по това време е неговият капитан – 22-годишният вратар Тома Филипов, следван от по-опитните –  тогава младежи на по 20-21 години –  Илия Янков – Яцека, Румен Монев, Илиян Минчев – Зоро, Краси Колев, Евгени Игнатов. Невръстни юноши – Сашо Тодоров, Пламен Петков, Боби Георгиев, Томислав Господинов и др. подкарват топката покрай батковците си.

Поверен на Тодоров, мъжкият (фактически младежки) отбор на „Локо“ стига до баражи за влизане в „Б“ група. Двата мача срещу „Първа атомна“ от Козлодуй са спечелени с 6:2 и 1:0. Славни времена! С атрактивен, агресивен и атакуващ футбол „железничарите“ се раздават докрай за радост на своите горещи привърженици.

Пак в този период е поставен и клубният рекорд на „Локомотив“ за най-посетен домакински мач. 25 000 зрители изпълват докрай Градския стадион в студения и снежен 19 февруари през 1985 г., за да не изпуснат да подкрепят своите любимци срещу ЦСКА в четвъртфинал за Купата на Съветската армия. Победата е на „армейците“ с 2:0, но аплодисментите са за достойното представяне на момчетата на Тодор Тодоров.

След период на треньорския пост в Янтра (Габрово) Тодоров се завръща на стадион „Локомотив“ в Русе, за да постигне нови два успеха. Първо – през лятото на 1991 г. извежда отбора до бронзовите медали на Световното железничарско първенство в Дуисбург, Германия. А после го връща в „Б“ група. На следващия сезон „Локомотив“, преименуван по икономически съображения на „Корабостроител“, закъсва в класирането и това кара Тодоров да се оттегли през март 1993 г.

С него си тръгват и някои футболисти, които го последват в изключително успешното му пребиване в набиращия скорост нов русенски клуб „Раковски“. Местни играчи като Марин Маринов, Драгомир Григоров, Младен Цонев, Румен Монев, Илия Янков, Коста Аврамов, Младен Цонев, Боби Георгиев, Мариян Тодоров, Димитър Тотев, Кирчо Кирилов и др. дават облика на тима на „воеводите“, който с Тодоров начело извървя за две години пътя от аматьорските зони до „А“ група.

А до визата за майсторската група се стигна след един рядко виждан спектакъл – баражът за влизане в „А“ група“, спечелен от „Раковски“ срещу пловдивската „Марица“ след 1:0, 1:1, 1:2, 2:2… та до крайното 3:2 за футболната чест на Русе.

Бяха тежки години за българската икономика и футболът също страдаше. За последно Тодор Тодоров бе треньор на обединения тим на „Дунав-Раковски“ в „Б“ група през 1998 г, а след това така и не се реши на нов опит в професионалния футбол.

После известно време работи в Областния съвет на БФС, бе и негов председател. Но предпочете последните си активни години да бъде отново на треньорското поприще като наставник на деца и юноши в школите на „Аристон“ и „Дунав“.

За своя 70-ти рожден ден Тодор Тодоров бе попитан от вестник „Утро“ да каже своята идеална единайсеторка от футболисти, които е водил като треньор. Тогава той посочи: 1. Красимир Дончев, 2. Сашо Тодоров, 3. Драгомир Григоров, 4. Младен Цонев, 5. Георги Попиванов, 6. Станислав Пашев, 7. Борислав Стоянов, 8. Пламен Петков, 9. Евгени Игнатов, 10. Мариян Тодоров, 11. Румен Монев.

Днес легендата на русенския футбол Тодор Тодоров навършва 80! Крепко здраве, много семейно щастие и още дълги години да бие сърцето на човека, който, както се видя от горните редове, е отдал целия си активен живот на футбола.

Честит юбилей!